— Наистина ли? — укори Лукас адвоката приятелски. — Не приехте моята покана, но сте се отбили да видите Сам?
Емери бе прекалено смутен, за да отговори, но Сам имаше готов отговор:
— Не се съмнявам, че е щял да се отбие и в твоето ранчо, Лук, ако вече не се бяхте срещнали в града.
— Така е — успя най-после да каже Емери. — Лукас, ти не спомена, че ще се жениш. Ако знаех, непременно щях да намина да поднеса поздравленията си.
Лукас се усмихна на бързото окопитване на адвоката. Представи присъстващите. Фиона стоеше настръхнала, докато Емери целуваше ръка на съперницата й.
— Хамонд? — повтори Емери замислено. — Наскоро чух това име, но не помня във връзка с какво.
Шарис изтръпна. Невероятно бе той да е чувал за нея, но все пак побърза да смени темата.
— Макар да се чувствам разочарована, господин Бъскет, че вече сте поели ангажимент за вечерта — тя хвърли бърз поглед към Сам и Фиона, — надявам се скоро да дойдете отново в Нюком и тогава да се видим.
— Само удоволствието от компанията ви е достатъчно основание да се върна — увери я Емери.
— Защо да го отлагате? — вметна Фиона, съзряла възможността да прекара вечерта в опити да прелъсти Лукас. — Няма причина да не вечеряме заедно, нали? — Фиона се настани на стола до Лукас, преди Сам да успее да възрази. — Не бива да лишаваме горкото дете от възможността да чуе новините от дома. Толкова неща вероятно са се случили през двете седмици, откакто е тук.
Сарказмът на Фиона бе очевиден за всички, но Шарис реши да се престори, че не го е доловила.
— Много сте любезна, госпожо Нюком, и то не само защото сте готова да споделите компанията на господин Бъскет заедно с нас. — Тя се засмя. — От години никой не ме е наричал „дете“ и бях започнала да си мисля, че съм остаряла.
— Вероятно необичайният ти ръст подвежда хората — фалшиво изрече Фиона. — Но аз, разбира се, веднага долових колко сте млада. Една жена не може да бъде подведена.
— О, госпожо Нюком, трябва да престанете да ме ласкаете. Все пак двадесет години не са чак толкова малко. — Не посмя да погледне към Лукас от страх, че ще види как се задавя, като чуе онова, което според него бе лъжа. — Но вероятно, когато стана на вашите години, няма да имам проблем да ме смятат за по-млада, отколкото съм. Вие нямате този проблем, нали?
Сам почти се изсмя на глас, като видя безмълвния гняв на Фиона. Двамата с Емери издърпаха маса, за да се настанят удобно. Знаеше какво е намислила съпругата му. Откакто видя Шарис Хамонд, се държеше като истинска кучка. Не можеше да преглътне, че вече не е най-хубавата в околността. А на всичко отгоре новата красавица имаше мъжа, за когото Фиона копнееше. Ех, ако Лук побързаше да се ожени за момичето, така че всички надежди на Фиона да рухнат, животът на Сам можеше да стане малко по-лесен. Направи знак на сервитьора да донесе питиета и се подготви за предстоящата вечер.
Малко над тридесетте, и харесван от жените, Емери Бъскет напълно забрави защо е тук и се настани на стола до Шарис. Да открие жена със стила и възпитанието на госпожица Хамонд в подобно градче, бе неочаквано удоволствие и той възнамеряваше напълно да я обсеби за вечерта, стига госпожа Нюком да престанеше да се заяжда с нея, за да му даде тази възможност.
Съзнаваше, че тя не е от неговата черга. Шарис без съмнение произхождаше от някое от богатите семейства в Сейнт Луис, за които четеше по вестниците. Но и не си спомняше да е чувал такава фамилия. Поне не в Сейнт Луис. И все пак — къде се бе натъкнал на името наскоро? Господи, мразеше нещо да му убягва по този начин.
Питиетата пристигнаха: уиски за господата и бутилка хубаво бяло вино за дамите. Сам поръча вечеря за компанията и всичко вървеше достатъчно гладко. Фиона насочи вниманието си към Лукас, а Шарис успяваше да заблуди Емери Бъскет, че знае какво има предвид, когато й разказва това-онова за обществото в Сейнт Луис.
Не знаеше, че Лукас следи по-внимателно разговора й с адвоката, отколкото приказките на Фиона. Лукас бе очарован от начина, по който се справяше, но неподправеното възхищение на Емери от нея не го радваше особено. Мъжът далеч не бе непривлекателен и създаваше атмосфера на изтънченост, с която тя навярно бе свикнала. Той й напомняше за всичко, което бе оставила зад гърба си. По дяволите, как въобще му бе хрумнало да ги срещне? Изключително глупава постъпка.
— Маркус Хамонд! — възкликна внезапно Емери и се смути, когато усети погледите на всички насочени към него. — Извинете ме, но нали знаете какво е, когато нещо е на върха на езика ти, а не можеш да се сетиш? Това е името, за което не се сещах преди малко.
— Е, и какво по-нататък? — попита Фиона сухо.