— Да.
Шарис извади кърпичка от чантичката. Почувства се по-спокойна.
— Съжалявам, че напуснах така невъзпитано. Надявам се, че си предал извиненията ми.
— Направих го, а що се отнася до Сам — дори направих нещо повече. Този мъж трябва да контролира съпругата си — обясни той грубо. — И защо те удари тя?
Шарис си припомни всичко, преди да се стигне до сбиването, и гърбът й се вдърви. Но изражението й остана невинно, когато се обърна към Лукас:
— Подхвърлих й, че ако е била толкова добра любовница, колкото се мисли, тогава си щял да продължиш връзката си с нея, а не да си търсиш съпруга.
Лукас трепна.
— Значи ти е съобщила този факт?
— Всъщност каза, че тя първа те е имала и пак може да те има, ако реши. Тя се изразява доста… грубо.
— Ти повярва ли й?
— Не видях причина да се усъмня в подобна просташка претенция.
Той долови ледените нотки в гласа й.
— По дяволите! — възкликна Лукас — Ти ме ревнуваш, нали? Затова й се нахвърли.
— Не ставай глупав — възрази Шарис разпалено. — Но все пак можеше да ме предупредиш, Лукас. Там, откъдето идвам, един мъж не кара годеницата си да вечеря с бившата му любовница.
— По дяволите, никога не ми е била любовница, Шарис. Виждахме се от време на време, не редовно. Тя ясно ми даде да се разбере, че е склонна да ме приеме. Имахме и хубави моменти. Това бе всичко. Когато се омъжи за Нюком, историята приключи. Не е права да се хвали, че отново ще ме има. Не се занимавам със съпругите на други мъже.
— А ако не беше омъжена?
Той се усмихна.
— Как мога да я пожелая, когато имам теб?
Шарис се изчерви и извърна глава. Бе овладяла гласа ги, когато попита:
— След като сте се забавлявали така добре, защо не се ожени за нея?
— Ако мъжът се жени за всяка жена, с която е бил, мила моя, накрая ще има цяла орда съпруги. Наистина ли ми искаш сметка за всичко, което съм правил, преди да се появиш ти?
— Не отговори на въпроса, Лукас? Защо не се ожени за нея, след като си имал възможност?
— Е, добре, просто прецених, че от нея няма да излезе добра съпруга, а на всичкото отгоре тогава не търсех съпруга. Е, това ще охлади ли малко ревността ти?
— Не те ревнувам — настоя тя.
— Да, сигурно си права — предаде се той, развеселен.
Тя рязко пое въздух:
— Идва ми да закрещя! Отведи ме у дома, господин Холт. Наслушах се на забавните ти приказки тази вечер.
— Слушам, госпожице.
Той се усмихна и подкара двуколката.
Изминаха пътя в мълчание. Когато пристигнаха, той повери двуколката на Мак и придружи Шарис до къщата. Тя изчака той да запали свещите и тръгна към стаята си. Точно когато стигна до вратата, въпросът му я закова на място.
— Кой е Джоуел?
Обърна се към него:
— От кого си чул това име?
— От теб.
Мозъкът й трескаво заработи.
— Да не би да говоря насън?
— Не, но мърмориш, когато си пила.
Гласът му не бе весел. Изражението му бе строго. Тя беше нащрек.
— Джоуел е един приятел, Лукас. Заедно израснахме. Защо? Какво точно казах?
— Казала си на баща си, че не искаш да се омъжиш за него. Че Стефани го обича, а не ти. — Той отиде до нея, докато говореше, и я накара да го погледне в очите. — Затова ли избяга от баща си, Шарис?
Бе готова да отрече, но разбра какво имаше предвид той и затова отвърна:
— Нали не мислиш, че съм онова момиче, за което господин Бъскет ни разказа?
— Не си ли?
— Смятам, че отговорих на този въпрос тази вечер — пророни тя сковано. — Но за да не се съмняваш повече в мен, ще ти кажа, че името на баща ми е Джон Ричардс. Хамонд е името ми по съпруг. — Колко ловка започваше да става! — Предполагам, че още от началото трябваше да изясня това, но не ми се струваше важно.
— Антоан Хамонд?
— Разбира се, че не! Презирам Антоан! — избухна тя.
— Значи съм споменала и Антоан онази вечер, когато пих прекалено много…
— Точно така.
— И какво точно казах, за да си помислиш, че той е бил съпругът ми?
— Нарече го твоята обич.
— О — пророни тя, питайки се как да обясни това.
— Е, кое е истината, Шарис? Обичаше или ненавиждаше Антоан?
Прокара пръст по брадичката й, надолу по шията й към рамото, което притисна леко, но достатъчно, за да й попречи да се извърне. Възнамеряваше да получи отговор на всяка цена. Времето да чуе истината, или част от нея, бе дошло.
— Срещнах Антоан много отдавна, Лукас. Бях млада и наивна, а той — обигран, романтичен и невероятно привлекателен. Въобразих си, че съм влюбена, а всъщност просто бях във възрастта, когато бях готова да се влюбя. Затова се впечатлих от първия мъж, който направи усилие да ме спечели. Сега си давам сметка, но тогава бях прекалено увлечена, за да се усъмня. — Обзе я горчивина, а очите й потъмняха при спомена. — Антоан се оказа един от най-изпечените негодници, лъжци, измамници. Той…