Шарис се изчерви, тъй като си даде сметка, че току-що беше описала човек, в какъвто се бе превърнала самата тя. Ако Лукас някога разбереше как го е лъгала…
— Той какво? Тя сведе поглед.
— Той… желаеше да получи само едно от мен. За щастие узнах за неговото коварство навреме.
— Искаш да кажеш, че си успяла да запазиш девствеността си.
Очите й се стрелнаха към неговите.
— Да — отвърна тихо тя.
— Но щедро си отдала сърцето си. Бях останал с погрешното впечатление, че съпругът ти е единственият мъж в миналото ти. В колко други освен Антоан си била влюбена?
Шеговитият му тон я ядоса. Как смееше да омаловажава унизителното й преживяване? Сети се за Фиона и за това, как той небрежно се отнасяше към миналите си увлечения. Как смееше да я разпитва?
Усмихна му се сладко и леко сви рамене:
— Нали не очакваш да ти отговоря на такъв въпрос, Лукас? Не съм от жените, които ги броят.
— Толкова много, значи? — ухили се той.
Тя стисна зъби от раздразнение. Негодник. Ясно му бе накъде бие, но бе прекалено късно да спре започнатото. А и много й се искаше да го ядоса.
— Да, толкова много. Какво да правя, като съм толкова непостоянна?
Той поклати глава в престорено съчувствие:
— Толкова много влюбвания и само един съпруг… досега? Е, в кого си влюбена в момента, Шари?
Устните му се впиха в нейните. Не очакваше тя да отвърне на целувката му. Помежду им нямаше място за любов. Той не се интересуваше дали тя го обича, или не, стига да му помогнеше да извърши замисленото. А тя очевидно нямаше да го допусне отново при себе си… Тя не желаеше той да я люби отново…
В този момент ръцете й обвиха врата му и тя се предаде. Лукас я вдигна и я отнесе до леглото. Неговата малка девственица. Може и да не го обичаше… Може да бе изпечена лъжкиня… Но тялото й не лъжеше: принадлежеше му. Поне за момента.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Шарис се протегна замечтано и отвори очи. Нужно й бе известно време да проумее, че тази гола мъжка гръд до нея вече не й е непозната. Сигурно трябваше да бъде сломена, ужасена — цяла нощ да споделя леглото с мъж и да се събуди до него, сякаш бяха женени. А всъщност не бяха! Той не беше длъжен да се ожени за нея само защото бе отнел девствеността й. На всичкото отгоре дори не знаеше, че го е сторил!
Вероятно беше редно да е поне малко смутена — та той ре още в леглото й, бе се възползвал от всички права на съпруг, без да се е обвързал с нея, ала истината беше, че щеше да се чувства ужасно разочарована, ако я бе оставил сама, след като така възхитително я бе любил. Харесваше й да е до нея, да се сгуши в него.
Знаеше колко е опасно да анализира чувствата си. Ако й хрумнеше дори за миг, че е на път да се влюби в Лукас, щеше да я обземе паника. Нямаше да позволи някакъв арогантен мъж, като баща й, да се разпорежда с живота и оттук нататък.
Не, по-добре беше да смята, че моралът й не е дотам висок. За Бога, тя бе на двадесет, жена със собствено мнение. Защо трябваше да чака да си намери съпруг, за да изпита върховния екстаз, до който я довеждаше Лукас? Да се лишава от удоволствието само защото не са женени?
Шарис се усмихна. Наистина започваше да изневерява на здравите семейни принципи. Но в момента, загледана в широките гърди на Лукас, не се тревожеше.
Колко по-различен изглеждаше, когато спеше. За пръв път го виждаше, потънал в сън, и за пръв път имаше възможност спокойно и бавно да го разгледа. Гледката й хареса: стегнатите мускули на гърдите и ръцете, къдравите косъмчетата по гърдите и надолу към стомаха. Дори когато спеше изглеждаше силен. Брадичката му бе отпусната; над горната устна набождаха мустаци; челото, покрито наполовина от непокорна гарваново-черна къдрица, бе гладко.
Сепна се, когато изведнъж й хрумна, че без обичайната усмивка на устните му или смехът в зеленикавите му блестящи очи, той спокойно можеше да мине за опасния си брат.
Но защо й мина подобна мисъл? Не бе се сещала за Слейд, откакто с Лукас се върнаха от планините. С облекчение откри, че Слейд не ги чакаше на ранчото. Ала истината си беше истина: със затворени очи и отпуснато лице между двамата не съществуваше никаква разлика.
Близнаци. Странно как различният начин на живот се бе отразил на двамата братя — бе превърнал единия в змия, готова да хапе, а другия — в обикновен разбойник. Единият се съобразяваше с чувствата й, другият ги тъпчеше.
Шарис тръсна глава, за да спре мислите си. Зърна Чарли в порцелановия леген и се усмихна при вида на муцунката му: изглеждаше раздразнен. Е, Чарли така и не хареса Лукас. Всеки път щом той се приближеше до нея, котаракът започваше тихо да ръмжи. Сигурно не бе очарован, че Лукас бе заел мястото, което очевидно считаше за свое.