В този миг Чарли скочи от легена и излезе през прозореца, сякаш бе чакал да му обърне внимание, за да демонстрира неудоволствието си. Боже! Собствената ти котка да ти натрие носа!
— Добро утро, хубавице.
Шарис се сепна и се извърна към Лукас.
— Колко пъти да ти повторя, да не ме наричаш така? — попита тя с раздразнение.
— Не ми се карай още от сутринта, мила моя. — Притегли я към себе си и с ловко движение легна отгоре й, ухилен дяволито: — И защо да не ти викам „хубавице“?
— Защото така прави брат ти и по този начин ми напомняш за него — отвърна тя с цялото достойнство, което успя да събере.
Устните му гальовно докоснаха нейните, а после целуна нежните, съвършено оформени гърди.
— Да, не би ми се нравило, поне когато те любя. Не искам да ревнувам от собствения си брат.
— Ревнив ли си, Лукас?
— Не знам — отвърна той между две нежни целувки.
— Тогава защо говориш така?
— Хайде, да приемем, че когато сме заедно ще бъдеш изцяло с мен. Разбираш ли?
— Не съм в състояние да разсъждавам в момента, Лукас — прошепна тя.
Тя затвори очи и тихо простена. Той се бе смъкнал надолу и докосна с език корема й, подхванаха я с ръце, вдигна я от леглото и главата й увисна назад. Шарис потъна във водовъртеж от усещания, които той тихо разпалваше у нея.
Почти извика, когато той спря. Отвори очи: наблюдаваше я и тя изпита чувството, че е обожавана, харесвана и желана, определено — желана. Този мъж не искаше парите или девствеността й. Искаше да я люби без никакви задни мисли. Той я желаеше — единствено за себе си. Усещането я изпълни с трепет и предизвика странна топлина, която се разля по недокосваното й дотогава тяло.
— Господи, колко си красива.
— Започвам да мисля, че наистина ме намираш за привлекателна — подразни го тя, останала без дъх.
Очите му се впиха в нейните:
— Не се ли смяташ за такава?
— О, Лукас, престани да говориш — простена тя. Пресегна се и притегли главата му към своята. Лукас гърлено се изсмя. Тя го искаше сега, но първо той щеше бавно да й се наслади. Щеше да я накара да усети неизпитвана дотогава наслада.
Устните му се впиха в нейните, а ръцете му откриваха най-чувствителните й местенца. Научи кое й се нрави най-много, докато я довеждаше до все по-голяма наслада. Откри също, че да се отдава на Шарис, му носеше не по-малко удоволствие, отколкото да получава. До обяд бе преодолял всичките й задръжки. Беше изживяване, което и двамата нямаше да забравят.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
При появата на Лукас Шарис остави фустата, която переше. Той влезе в задния двор, понесъл Чарли на ръце. Идваше засмян, а Чарли мъркаше доволно. Тя се почуди дали да вярва на очите си.
Но щом Чарли долови аромата й, измяука страховито и започна да се бори като дявол, за да се измъкне от ръцете на Лукас. Освободил се, скочи през прозореца на спалнята й.
— Подозирах, че ще постъпи така — Лукас се настани на лоста близо до нея. — Все не разбирах, защо ние с него не се погаждаме. Обикновено животните ме слушат. Семейна черта ни е. Най-после открих какво не е наред.
— Какво?
— Кога за последен път Чарли е бил с женска?
— Лукас!
Той се засмя.
— Сериозно питам. Той е котарак и се нуждае от женска като всички мъжкари. Но тъй като наоколо няма котки, те е използвал за заместител.
— Не е възможно!
— Котаракът гледа на мен или на всеки, който се приближи до теб, като на съперник.
— Глупости — не отстъпваше тя. — Обясних ти, просто не обича непознати.
— Защо тогава преди малко в обора Чарли най-дружелюбно и приятелски дойде при мен? Защото ти не бе наоколо и не се налагаше да се бие за теб!
— Наистина ли доброволно дойде при теб?
— Нали сама видя, че ми позволи да го нося.
— Но ако думите ти са истина, откъде ще му намеря женска?
— Изглежда, в Нюком няма друга котка, но ако разпратя обяви в близките градчета, вероятно ще изскочи нещо. Днес и без това трябва да върна двуколката, така че иди се преоблечи. Ще дойдеш с мен.
— И как ще се върна после от града?
— На кон. Крайно време е да вземеш урок по езда.
Извърна се от него и продължи да търка фустата.
— Възнамерявам да остана тук. Няма защо да идвам с теб, за да пуснеш обявите.
— Но аз искам да ми правиш компания.
— Чака ме много работа, Лукас.
— Иди облечи панталоните, които ти купих, Шарис.
Тя вирна глава.
— Няма да ги сложа, и още по-малко ще се появя с тях в града.