— Защо не? Очарован съм.
Неговата развеселеност само я раздразни повече.
— Според мен въобще не разбираш какво казвам — заяви тя високомерно. — Не те харесвам и не харесвам нищо, свързано с теб. Ти си студен и груб и аз презирам твоята арогантност. Напомняш ми за баща ми, макар той да не е толкова безжалостен като теб. Трябва да съм полудяла да искам теб, когато имам Лукас.
— Макар че те пренебрегва? Макар че може да продължи да те пренебрегва?
— Дори ако никога вече не ме докосне — убедено изрече тя. — Защото той е нежен и внимателен и няма да си позволи да вземе онова, което не съм склонна да му дам.
— Той вълнува ли те, както аз те вълнувам, хубавице?
В следващия миг той се пресегна и я взе в обятията си. Бе готова да се съпротивлява, да му докаже, че не го желае, но всичко бе така неочаквано, че тя отново се обърка. Вместо да се нахвърли с дива страст, той прокара нежно устни по нейните. Така силно й напомни за Лукас, че тя реагира Сякаш наистина бе той.
Слейд спря да я целува, но не се отдръпна. Докато се взираше в нея, в очите му тлееше огън и тя усети как се разтапя.
— Дори и да си въобразяваш, че предпочиташ Лук, хубавице — прошепна той, — на тялото ти му е все едно кой от двама ни ще те отведе в леглото. Ти и аз сме наясно с това. Според мен е време и Лук да го узнае. Леглото е подходящо място да ни открие, когато се върне.
— Не! — извика тя. Той я взе на ръце и я понесе към спалнята. — Моля те, Слейд. Не разбираш. И двамата не ме разбирате. Ще ме изслушаш ли? — Тя започна да го удря с юмруци по гърдите и го принуди да й обърне внимание. — Когато ме целуваш, или когато той ме целува — не намирам никаква разлика. И двамата сякаш сте едно. Не разбирам защо е така, може би защото сте близнаци. И двамата имате едно и също въздействие върху мен.
— Значи най-после го признаваш? — тонът му ни най-малко не бе тържествуващ.
— Опитвам се да ти кажа, че ако ме оставиш да помисля трезво, съвсем честно ще заявя, че предпочитам Лукас. Дори да успееш да вземеш онова, което искаш от мен, ще те намразя.
— Трябва ли да се терзая?
— Да! Не съм шавлива! — изрече го така, сякаш да убеди не само него, но и себе си. — Лукас ме направи своя… Е, не официално, но съм негова. Желая само един мъж.
— Затова дойдох — да проверя.
— На колене ли искаш да те моля да ме оставиш на мира?
— Би ли го сторила? — попита той тихичко.
— Да.
Сега вече тържествуваше — забеляза го в очите му. Той желаеше освен всичко друго, да я унижи. Никога не се бе сблъсквала с толкова ужасен човек. Разплака се.
— Налага ли се да правиш това? — изсумтя той грубо и я пусна.
Шарис не можеше да повярва. Нима бе открила начин да го спре? Разплака се по-силно.
— Спри, жено! — заповяда той.
— Ще ме оставиш ли на мира?
— Да!
— Заклеваш ли се? — продължи тя, хлипайки. — Обещаваш ли никога повече да не ме докоснеш?
— Кълна се, по дяволите!
Тя се успокои. Бе чула нужните думите. Изправи гръб и тръгна към кухнята да вземе кърпа, за да избърше лицето си. Когато погледна към Слейд, видя, че я наблюдава навъсено.
— Знаеш ли, хубавице, ако реша, че нарочно си…
— Закле се, Слейд — напомни му тя бързо.
Така е.
Грабна шапката си и се отправи към вратата; остана на прага, загледан към планините. Изведнъж тя каза:
— Жалко, че ти и Лукас не сте един човек, Слейд. Тогава нямаше…
Замълча, изненадана от себе си. Защо не оставеше нещата такива, каквито са?
Той не я погледна, но тя чу, че се смее.
— Какво? Да си принудена да ни желаеш и двамата?
Нямаше куража да му отговори, но трябваше поне малко да му отмъсти, заради всичко, което я бе накарал да преживее.
— Знаеш ли, Лукас мъничко прилича на теб. Това поне открих. Но у теб няма нищо от него. Иди си, Слейд. Остави ни.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Късно следобед Лукас и Били завариха Шарис в кухнята, седнала пред кана с някаква течност. Тя не знаеше каква точно. Беше отишла при Уилоу да поиска нещо за успокояване на нервите. С известна неохота Уилоу изпълни молбата й. Шарис не се интересуваше какво пие. Сега, след втората чаша, се чувстваше спокойна.
Когато зърна Лукас на прага, различи единствено проклетите мокасини и сърцето й трепна: Слейд се бе върнал. Но не, пред нея стоеше Лукас. Нямаше да ги сравнява повече.
— Рано се върнахте — отбеляза тя.
— По-скоро закъснях — поправи я Лукас, когато погледът му попадна на каната. — От кактусовото вино на Били ли пиеш?
Шарис се усмихна.
— Не знам какво е. Не е чак толкова лошо след първите няколко глътки. А и защо смяташ, че си закъснял? Мак още не се е върнал, а каза, че няма да се бави.