Шарис зарови лице в ръце. Да не се отчайва, когато в писмото нямаше нито билети или поне пари? До една седмица щеше да остане без наследство. А писмото, което държеше, бе пътувало повече от седмица. Какво значеше всичко това? Нима бе лишена от възможността да си отиде отново у дома? Никога ли нямаше да може да го стори? Завинаги ли щеше да остане тук?
Седна и остана напълно неподвижна. След време чу Лукас да отваря вратата.
— Мисля че е по-добре да се присъединиш към нас, Шарис. Сам ни е подготвил малка изненада.
Тя долови напрежението в гласа му, но не се замисли за причината. В момента не бе в състояние да се справи с каквото и да било. Стана по инерция и последва Лукас в другата стая.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Лукас намали хода на жребеца, когато зърна ранчото. Гледката бе изключително приятна: утринното небе зад постройката бе обагрено във виолетово, лилаво, аметистово… всички нюанси на очите й, припомни си той недоволно.
Струйка пушек се виеше над къщата на Били, но в основната сграда не се забелязваше живот. Шарис вероятно продължаваше да спи. Нямаше причина да не спи. Тръгна преди шест дни, без да й се обади.
Питаше се какво ли си е помислила. Определено го бе приела като бягство. Сигурно бе ядосана или обидена, нямаше какво да стори. Все пак се съобрази с нея, а не със себе си, когато бе най-важно. Това стигаше.
Лукас пришпори коня. Нещо в торбата, която висеше до крака му, мръдна и той изсумтя. Значи котката бе все още жива. Продължаваше да се чуди, защо въобще си даде толкова труд с проклетото животно. Откри го в един чифлик извън Тусон, където спря за вода, и го купи от фермера. Нали не носеше котката за Шарис? Направи го заради Чарли.
Лукас успя да върже коня си в яслата, без да събуди Мак. После пусна котката и видя как тя побягна, за да се скрие. Е, Чарли скоро ще я надуши. Сега му предстоеше да се справи със своята женска.
Чарли изръмжа в момента, когато Лукас влезе в спалнята на Шарис, но бързо надуши миризмата на котка и се укроти. Шарис не се събуди, дори когато той избута котарака навън и затвори вратата след него.
Разполагаше с време да я разгледа, докато тя спеше, без да подозира присъствието му, и да се наслади на красотата й. Усети, че му въздейства, без да може да се съпротивлява на това. Когато видя пръстена си на шкафчето до главата й, страстите му бързо се охладиха.
Ядосан, той рязко седна на леглото и я събуди.
— Лукас?
Радост ли долавяше в гласа й? Не. Това бе гласът на ядосана жена. Добре. Няма само той да е разстроен.
— Как прекара, мила моя? — осведоми се той.
— Как прекарах? — Шарис зяпна. Скочи от леглото и сграбчи робата си. — Как смееш да ме питаш след това, което направи?
— Само заминах за известно време.
— Нямам предвид това! — сряза го тя. — Можеш отново да заминеш, ако питаш мен. Ти ме изигра, Лукас. Щях да си помисля, че онази странна церемония е недействителна, ако Мак не бе започнал да ме нарича „госпожо Холт“!
— Значи правилно съм доловил паника у теб, когато те представих на пастора? А аз си въобразявах, че е от изненада.
Сарказмът му накара Шарис да спре. О, защо тази кавга трябваше да започва точно сега — та тя дори не се бе разбудила напълно. Нямаше намерение да разкрива истинските си чувства, а само да се убеди в подозренията си — че той бе дори по-разстроен от нея, когато Самуел Нюком ги изправи пред пастора.
— Наистина бе само изненада, Лукас — започна тя вече с по-умерен тон. — Но не обичам да ме подвеждат.
— Но преди малко каза, че съм те изиграл.
— Е, според теб как да се чувствам? — възрази тя. — Първо, тогава не бях на себе си: бях пила онази отвратителна отвара на Уилоу, половин дузина индианци ми изкараха ангелите от страх, да не говорим за брат ти. И като капак… Няма значение… — Тя замълча за миг. — Боже, та аз дори не мога да си спомня и половината от случилото се онзи ден.
— Какво значение има? Нямахме особен избор, след като пастора бе пред нас. Това поне си го спомняш, нали? Кое е по-важно: мястото и времето или твоята репутация? — Тя рязко му обърна гръб и той добави: — Да, и аз мисля, че репутацията ти е по-важна.
Лукас се взираше гневно в гърба й. Тя може и да не е имала кой знае какъв избор, но той имаше. Трябваше да разкара Сам и пастора с ритници, както впрочем му се искаше. Но помисли за Шарис и нейните проклети чувства. Не бе в състояние да откаже да се ожени за нея и да я засрами пред Сам. Какъв джентълмен само!