Не това, че се ожени за нея, го вбесяваше. Сватбата и без това не бе законна, освен ако той не признаеше церемонията за валидна. Тя, разбира се, не го подозираше. Беше бесен, защото загуби контрол върху положението.
Да върви по дяволите Нюком и неговото бъркане в хорските работи. Този глупак си въобразяваше, че нрави услуга и на двамата, като докара пастора в ранчото, а всъщност само обърка плановете на Лукас. И макар шест дни да бе обмислял всичко, Лукас все още не знаеше какво да предприеме. По дяволите!
Изглежда, най-добре щеше да бъде Шарис да продължи да му се сърди. Така щеше да е по-лесно и на двамата, когато най-после се разделят.
— Знаеш ли, Шарис, поведението ти ме кара да мисля, че въобще не си искала да се омъжиш.
Догадките му, които напълно отговаряха на истината, доразпалиха гнева й:
— Защо говориш така? — обърна се тя и тръгна към него с ръце на кръста. — Не дойдох ли тук, за да се омъжа? Нямам ли право да се разстроя, когато настъпят някакви промени? Нали ми каза, че ще разполагам с време да се приспособя, да те опозная? Нали ми обеща? А само някакви си пет седмици след като пристигнах — и ние се женим!
— Смятам, че доста се опознахме през това време — подметна той присмехулно.
Страните й поруменяха.
— Не там — отвърна тя. — Не отричай, че онзи ден беше бесен, Лукас. Толкова бесен, че тръгна веднага, след като пастора си замина, и то без да се сбогуваш с мен. И още си ядосан. Ще ми се да знам защо.
Лукас не откъсваше очи от нея. Имаше две възможности: или да успокои Шарис и да оправи отношенията им, или поне този път да бъде откровен. Ала това щеше да я настрои изцяло срещу него. От едното щеше да спечели той, от другото — тя.
Заради нея можеше да стори само едно. С подчертано безразличие подметна:
— Ако съм донякъде разстроен, Шарис, то е защото въобще не възнамерявах да се женим.
Шарис го гледаше безмълвно, не вярваше на ушите си.
— Какво?
— Казвам ти истината.
На Шарис й призля. Припомни си всичките години, когато се чувстваше непривлекателна заради високия си ръст и цвета на косите си.
— Не разбирам, Лукас… Знам, може би си смятал, че Стефани ще ти стане съпруга, но нали каза, че нямало значение. А сега твърдиш, че има. Защо не ме отпрати веднага, след като не ме хареса?
Болката в очите й разкъсваше сърцето му. Тя трябваше да се разгневи, а не да се чувства обидена.
— По дяволите, нищо не разбираш — обади се той бързо. — Причината не е в теб, Шарис. Никога не съм виждал по-привлекателна жена от теб. Аз обаче просто не желая съпруга… Никоя не желая за съпруга. Не го приемай като нещо лично.
— Но ти пусна обява за съпруга?
— Да.
— Като не си възнамерявал да се ожениш за нея?
— Точно така.
— Но защо? — изплака тя.
— Това, мила моя, не е твоя работа.
— Не е… О! — Тя отново му обърна гръб, но само след миг се завъртя: — Значи ме съблазни, без да си имал почтени намерения?
— Не те чух да се оплакваш.
Тя го удари и щеше да го стори повторно, ако той не я бе сграбчил за китките.
— Отвратителен си, Лукас.
— Може би — въздъхна той. — Но нека сега поговорим за теб и коя си всъщност.
Сърцето й замря.
— Какво… Какво имаш предвид? — попита тя предпазливо.
— Помисли малко. Когато една жена твърди, че е вдовица, логично е да се предполага, че не е девствена. Как ще ми обясниш факта-, че ти беше?
— Ти си разбрал? Защо не ми каза нищо?
Лукас сви рамене.
— Не исках да те засрамвам.
— А сега, когато съм ти съпруга, вече може?
След току-що направеното признание, бе прекалено ядосана, за да го остави той да насочва разговора. Вината заради собствената й измама изчезна, щом узна неговата.
— Пусни ме, Лукас — пророни тя с леден глас.
— Ако няма да ми посягаш.
— Заслужаваше си плесницата.
— Какво заслужавам и какво ще търпя, са две различни неща, Шарис — осведоми я той безцеремонно. — А и говорехме за теб.
Пусна я, но тя не преставаше да го гледа свирепо, докато разтъркваше китките си. Умът й трескаво работеше — търсеше начин да задоволи любопитството му, без да направи признания.
— Лукас… — започна тя с известно високомерие, — ако човек е нечестен, той е склонен да приема със съмнение постъпките на другите.
— Ако има причина — наистина. Дълбоко се съмнявам, че си била омъжена.
— Нима не ти е хрумвало, че съпругът ми вероятно е имал проблеми? Че не е бил в състояние да консумира брака? За нещастие не всички мъже са така здрави и жизнени като теб. От това не изпитвам чувството, че съм била омъжена непълноценно.
Лукас направи гримаса. Господи, тя наистина щеше да се окаже невинна жертва в цялата тази история. Щеше да се наложи да преосмисли всичко. И, по дяволите, щеше да се почувства виновен и да предприеме нещо необмислено, нещо благородно, за да поправи грешката си.