Седеше в каретата. Беше горещо като в пещ и кожените завеси почти не пропускаха въздух, но поне бе скрита.
Бе започнала да се поуспокоява, когато вратата се отвори — влезе Слейд и се настани до нея. Погледна го смаяна.
— Как…
— Видях те да пристигаш в града — обясни той. — Наблюдавам те оттогава.
— Но какво правиш ти в Нюком?
— Ходя където си искам. — Очите му я пронизваха. — Накъде си тръгнала, хубавице?
Тя стисна устни, твърдо решена да не му казва нищо.
— Няма ли да ми отговориш? — настоя той.
— Не е твоя работа — процеди ледено тя.
— Не съм съвсем сигурен. — Облегна се свойски назад и подметна подчертано небрежно: — Преди няколко дни в Тусон срещнах Лукас. Не му повярвах, че е затегнал възела и се върнах насам да проверя каква е истината. Няколко души вече ме увериха, че пасторът е направил от теб почтена жена. — Въздъхна и добави: — Не си падам по почтените жени.
— А не допускаш ли обратното — те да не искат да имат нищо общо с теб? — попита тя рязко.
Той се усмихна.
— Така ли смяташ? Но всъщност разговаряхме за новото ти положение, госпожо Холт, и дали онова което вършиш, е моя работа, или не. Според мен, след като си омъжена за брат ми — то ме засяга.
— Глупости — сряза го Шарис. — Досега не се интересуваше от чувствата на брат си. Защо така изведнъж реши да браниш интереса му.
— Кой ти говори за неговия интерес? Името, което носиш, е и мое, хубавице. Да не мислиш, че ще ми е приятно да разправят как един Холт не може да опази съпругата си?
Преди тя да каже нещо, той продължи:
— Сама си. Значи Лукас не знае, че си тръгнала. А аз мислех, че той е всичко, което желаеш. Нали така твърдеше? — попита подигравателно.
— Остави ме на мира, Слейд.
Тя извърна глава, но той сграбчи брадичката й я принуди да го погледне.
— Отговори ми.
— Да! Той е всичко, което желая, но това вече няма значение, защото той не иска съпруга. Не мога да остана тук, след като знам това.
— Може да не е наясно какво иска — отбеляза Слейд загадъчно. — Влюби ли се в него?
— Разбира се, че не — отвърна тя прекалено бързо. — А и не се тревожи, Слейд. Лукас е съгласен да си тръгна. Очаква да анулирам брака ни. Няма да го разочаровам. Ще го сторя при първа възможност.
Той я изгледа замислено и каза:
— Е, преди да престанеш да му бъдеш съпруга, има един стар обичай, от който смятам да се възползвам.
Тя вдигна ръце, за да го отблъсне.
— Слейд, недей!
Устните му се впиха в нейните, търсеха целувка. По тялото й преминаха тръпки на вълнение. О, не, пак ли, отчаяно си помисли тя. Но неволно се притисна към тялото му, макар да искаше да се отдръпне.
Бе останала без дъх, когато той я пусна.
После Слейд изчезна така внезапно, както се бе появил.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Били се закова на място, когато влезе в конюшнята и видя Лукас да приготвя коня си — товареше повече багаж, отколкото му бе нужен дори за много дълго пътуване.
— Уилоу разправя, че жена ти си е тръгнала. След нея ли поемаш?
Лукас не си направи труда да го погледне.
— Не.
— Тогава за какво ти е всичко това? Нали току-що се върна. Нямаше те цяла седмица. Всъщност къде беше?
— Наоколо.
— О — възкликна Били язвително.
Лукас се захили.
— Откога проявяваш такова любопитство към мен?
— Откакто изчезна в деня на сватбата си — отвърна Били. — Реших, че не ти понася да си женен.
— Така е.
— Дявол да го вземе, Лук, мислех, че тя ти харесва.
Лукас сви рамене безразлично.
— Това няма нищо общо с цялата история. Не съм като теб, Били. Просто не желая съпруга.
— Тогава защо се остави да те уговоря да пуснеш обявата? Караш ме да се чувствам адски виновен, Лук. Уилоу ме предупреди, че накрая горчиво ще съжалявам, задето се бъркам в живота ти.
— Я не се притеснявай. Оставих се да ме уговориш, защото идеята ми се стори добра. Не си виновен. В плановете ми не влизаше намерението наистина да се оженя за момичето.
— Тя знаеше ли?
— Вече го знае.
Били тихичко подсвирна.
— Значи затова си тръгна.
Лукас кимна.
— Сега си женен, а нямаш съпруга. Склонен ли си да я караш така?
Лукас помисли дали да обясни незаконността на бракосъчетанието, но се отказа.
— Няма да се наложи, Били. Шарис ще се погрижи да прекрати брака, веднага щом се върне в Ню Йорк.
— Убеден ли си?
— Напълно.
Били се намръщи.
— Да не би да искаш отново да покажеш уважението си към гробището в Тусон? — осмели се да попита той. — Затова ли си помъкнал толкова багаж?