— Ти ще наследиш по-голямата част от деловите ми работи, Шарис. И доколкото твоят съпруг ще управлява делата ти, трябва да е някой, за когото съм сигурен, че ще се справи. Мислех, че си достатъчно разумна да го прозреш.
— Тогава остави по-големият дял на Стефани — предложи тя практично.
— Не.
— Защо не? Редно ли е аз да получа повече само защото съм първородната? Според мен не е честно.
— Не ме разбирай погрешно, Риси. Не оставям по-малко на сестра ти, но просто това са дялове, които не изискват постоянно наглеждане.
— Значи имаш планове за Стефани? Предполагам, че вече дори си й избрал съпруг.
Маркус се намръщи.
— Няма защо да бързам. Тя все още е млада…
— Влюбена и омъжена. Не разбирам защо не отстъпваш, за Бога. Плановете винаги могат да се променят. Остави на нея деловите работи, а ми дай нейния дял. Така Джоуел пак ще управлява делата и всички ще бъдат щастливи. Защо не се съгласиш? Толкова ще е лесно за всички.
— Едуард иска ти да си негова снаха, а не сестра ти.
Едва сега Шарис започна да разбира. Отделни сцени и спорове, дочути през детството, изведнъж изплуваха в съзнанието й.
— Защото Едуард е обичал мама и аз му напомням за нея, нали? — Слисаният поглед на баща й я вбеси. Сега поне й бе ясно защо е толкова неотстъпчив. — Да, както виждаш — знам.
— Откъде научи?
— Вие с мама никога не бяхте особено тихи при кавгите, татко, и аз си спомням доста пререкания относно Едуард Парингтън. Смятах, че ревнуваш, защото той е познавал мама преди теб. Но сега се чудя колко ли от разправиите са били заради твоето чувство за вина, татко.
— Достатъчно, Шарис.
— Не смятам, че е достатъчно — продължи тя. — Това е причината, нали? Все още изпитваш вина, че си я отнел от най-добрия си приятел. И си готов да жертваш и двете си дъщери, за да изкупиш вината си!
— Пълни глупости.
— Тогава защо — попита тя с горчивина — така упорито настояваш да осъществиш план, който отдавна загуби смисъл и за Стефани, и за мен?
— Защото ти бе напълно готова да приемеш Джоуел, преди сестра ти да обяви, че го иска. Детински работи. Никога ли не ти е хрумвало, че тя всъщност иска онова, което е твое?
— Опитваш се да кажеш, че тя може и да не го обича истински, така ли? — попита Шарис със свъсени вежди. Баща им не подозираше какво бе сторила Стефани, за да получи Джоуел. — Не, не вярвам. Тя обича Джоуел.
— Тя е още дете, Шарис. Мисли, че е влюбена в момента, но ще изпита същото поне към още дузина мъже, преди да е готова за брак — а това ще стане едва след няколко години. Не, ще разтрогна прибързаната й венчавка. Няма да допусна добре обмислени планове да се провалят заради детски капризи.
— Няма ли да премислиш все пак?
— Не.
Шарис се отпусна на стола. Опита се да не намесва Лукас в историята, но очевидно се налагаше.
— Жалко, татко.
— Какво искаш да кажеш?
— Дори да успееш да анулираш брака на Стефани, аз пак няма да мога да се омъжа за Джоуел. Не исках да го споделям — или поне не веднага — но нямам друг избор. Аз вече имам съпруг.
— Лъжеш — сряза я той безизразно.
Шарис отвори чантичката си и постави брачното си свидетелство на бюрото.
Той го взе внимателно, прочете го и го положи отново на бюрото.
— Ще анулирам и този брак.
Шарис бавно поклати глава.
— Не можеш, татко. Не знам за Джоуел и Стеф, но Лукас и аз прекарахме заедно сватбената си нощ, ако разбираш какво означава това. Така че, бракът е консумиран.
Баща и я изгледа гневно и отсече:
— Тогава ще се стигне до развод.
— И да се забъркаме в скандал? — извика на свой ред тя.
Устните й бяха здраво стиснати, а очите проблясваха непримиримо. Маркус знаеше, че е победен. Нямаше какво да направи, щом бракът бе консумиран. Съобрази, че не си бе дал труда да попита Стефани дали Джоуел… Господи, кога нещата от лоши се превърнаха в катастрофални?
Шарис отстъпи малко, като видя колко е посърнал.
— Ако проявиш разум и оставиш Стефани и Джоуел на мира, ще се съглася моят брак да бъде анулиран. Ще намеря мъж, който да получи одобрението ти. А с плановете за наследството ще постъпиш както ти предложих. Да ти призная, никак не бързам отново да се омъжа. Припиши на Джоуел и Стеф, онова, което щеше да е мое, татко.
— Нали спомена, че сте били интимни със съпруга ти. Как ще анулираш брака?
И без да се задълбочава, темата я притесняваше достатъчно.
— Той няма да оспори анулирането. Нали не се налага да бъда напълно откровена, когато става дума какво е имало помежду ни? Ще го уредиш ли с някой адвокат?
— Всичко може да се уреди — увери я той бързо. — Но нека да видим дали разбирам нещата правилно: Лукас Холт не го е грижа какво ще правиш, така ли?