— Изречено така, е прекалено безцеремонно, но по същество е вярно. Всъщност нито един от двамата не желаеше да се венчаем. Обстоятелствата го наложиха: живеех под покрива му, хората предполагаха, че ще се оженим, появи се пасторът… О, татко, историята е дълга. Предпочитам да не се впускам в нея сега — завърши тя с въздишка.
Маркус не бе склонен да остави нещата дотук.
— Не си въобразявай, че няма да ми разкажеш за този мъж.
— Няма какво толкова да разказвам — отвърна тя. — Той е собственик на ранчо.
— В Аризона?
— Да.
— Какво е положението му?
Шарис знаеше какво има предвид баща й.
— Не е особено богат. Притежава малко ранчо за коне извън градчето Нюком. Оттам едва изкарва, за да живее той и няколкото мъже, които работят при него. Лови мустанги, опитомява ги и ги продава на армията и на другите фермери. Новородените жребчетата са още прекалено малки за продан, доколкото схванах.
— Как изглежда?
Шарис не желаеше да мисли за Лукас и затова небрежно подметна:
— Предполагам, може да се нарече привлекателен, ако човек харесва неговия тип.
— Какъв тип е той?
Очевидно баща й нямаше да се предаде. Тя въздъхна.
— Тъмен, суров, изключително мъжествен. Висок, силен, с тяло… — Шарис се изчерви. — Да кажем, някои мъже биха му завидели за физиката. Що се отнася до характера — прилича на теб: упорит, арогантен. — Баща й не реагира. — Лукас понякога е дяволски чаровен. Не прилича на никого от познатите ми.
— А как все пак се запозна с него?
Опита се да изглежда отегчена.
— О, историята е доста объркана. Уклончивостта й никак не се нравеше на Маркус, но за момента бе узнал всичко, което желаеше.
— Сигурна ли си, че не е за теб?
Изведнъж Шарис усети, че е много потисната и сведе поглед.
— Това е без значение.
— Защо?
— Ако трябва да знаеш — той не ме иска. Побесня, когато се наложи да се ожени за мен.
Маркус пребледня, после лицето му почервеня.
— Този мъж е дръзнал да отхвърли моя дъщеря?
— За Бога, татко, това че съм твоя дъщеря няма нищо общо. Лукас не знае нищо за произхода ми. Всъщност дори смята, че съм бедна.
— Значи е сметнал, че като момиче без пари, не си достойна за него — обобщи Маркус.
— Не. Не мисля, че липсата на пари му повлия. Той просто не иска съпруга.
— Тогава е трябвало да бъде почтен — да не ляга с теб, а да те прати да си вървиш!
Щарис трепна: звучеше така, сякаш Лукас бе коравосърдечен негодник. Но как можеше да обясни на баща си, че не е такъв?
— Не той ме отпрати да си вървя, татко. Напуснах сама, веднага щом се сдобих със средства. Лукас отказа да анулира брака. Остави тази работа на мен. Не се съмнявам, че ако бях настояла да остане мой съпруг, щеше да се съгласи.
— Кое те кара да си толкова сигурна?
— В много отношения си допадаме.
Тя отново започна да му отговаря уклончиво и, изпълнен с подозрение, Маркус попита:
— Напълно откровена ли си с мен, Риси?
— Какво искаш да кажеш?
— Този мъж наистина ли ти позволи да си вървиш, или ти тръгна на своя глава, както и оттук.
— Изобщо не го попитах, ако това имаш предвид — отвърна тя с раздразнение. — Поради някаква причина, която отказа да сподели с мен, той искаше да остана. Но как можех, след като ми каза, че не желае да има съпруга?
Маркус се замисли, а после попита:
— Възможно ли е да дойде да те търси?
— Не — отвърна тя убедено. — Дори да иска, не разполага със средства за такова дълго пътуване. А и няма причина да дойде да ме търси. Уморена съм, татко.
— Разбира се — съобрази Маркус. — Но нека да изясня още нещо.
Тя въздъхна.
— Да?
— Бременна ли си?
Очите й се разшириха от недоумение. Не бе мислила, не й бе минало през ум…
— Не! — извика тя.
— Тогава няма да има проблеми. — Той я погледна. Изглеждаше разтревожена. — Сигурна ли си?
— Не съвсем — призна тя. — Прекалено рано е, за да знам.
— Значи е възможно?
— Да! — рязко отвърна тя. — Напълно е възможно.
— Изглежда, е по-добре да не предприемаме нищо, докато не сме сигурни — отвърна Маркус.
— Налага ли се?
Той сви рамене.
— Винаги мога да измисля някой мним съпруг, ако се наложи. Но тъй като вече разполагаш с такъв и си сигурна, че повече няма да го видиш, не се налага да прибягваме до лъжи, не мислиш ли?
— Прав си. Ще трябва да изчакам.
Шарис излезе от кабинета, а Маркус се облегна на стола и забарабани с пръсти по бюрото. И двете му дъщери бяха омъжени. Той не бе благословил нито едната, нито другата. От плановете му не излезе нищо. Сънуваше ли? Разтърси глава.