— Каза, че си изтъкнала пред татко причина, поради която не можеш да се омъжиш за Джоуел. Защо преди това не се възползва от същото извинение? Тогава нямаше да се наложи да заминаваш.
Шарис изгледа гневно Стефани в огледалото.
— Очевидно причината съществува отскоро, иначе щях да го сторя. Не мога да се омъжа за Джоуел, защото вече имам съпруг.
— Какво? — Стефани усети, че й прилошава. — Ти се омъжи за него? Не може да бъде.
Шарис бавно се извърна на стола.
— Не може да бъде?
— Нали не смятахме така. Защо го направи?
— Не е възможно да живееш в къщата на мъж и да откажеш да се омъжиш за него, когато пасторът се появи — обясни й Шарис сухо. — Нямах избор.
— О, това е направо ужасно, Риси. Не исках да те сполети подобно нещо.
— Знам — въздъхна Шарис.
— Татко как го прие?
— Не остана особено очарован.
— Но ти няма да останеш женена за господин Холт, нали?
— Не.
— Ще успееш ли да се измъкнеш?
Шарис кимна.
— Той не желае да е женен.
Стефани зяпна.
— Не е вярно. Той…
— …е толкова измамник, колкото и аз. Никога не е възнамерявал да се обвързва с мен или с която и да било друга.
— Но това е ужасно! — възмути се Стефани. След миг й хрумна още нещо: — О, Боже! След като сте венчани, значи е трябвало… да се любиш с него. И то без да го обичаш. Колко ужасно, Риси. С Джоуел далеч не беше онова, което очаквах, но поне го обичам. Вероятно си била много нещастна.
Шарис се усмихна. Не успя да се въздържи.
— В това отношение нямам оплаквания, Стефани.
— Да не искаш да кажеш, че ти е харесало?
— Лукас е разбойник, привлекателен и вълнуващ. Има доста недостатъци, но като любовник е великолепен, Стеф. Бях много щастлива.
Стефани не знаеше какво да каже. Шокирана бе от прямотата на сестра си. И й завиждаше след преживяното разочарование с Джоуел.
Най-накрая заяви кисело:
— Не виждам защо толкова се гневиш. Та ти си прекарала чудесно по време на престоя си при Лукас Холт.
Шарис нямаше какво да й отвърне.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Лукас започваше да се убеждава, че след като си видял един игрален дом, все едно си видял всичките. Онзи, дето Анри откри в Южна Франция, бе по-пищен и обширен от другите. Времето в края на април позволяваше прозорците да стоят отворени и аромата на розовите лавровишни изпълваше въздуха и се примесваше с уханията на жените. А тук имаше доста жени.
— Тази е омъжена — обяви Анри, като проследи погледа на Лукас към брюнетка с фигура на антична статуетка. — Но е приятно да се види, че отново проявяваш интерес, mon ami.
Лукас изсумтя.
— Очевидно, както обикновено, си в състояние да ми разкажеш по нещо за всеки в залата?
— Разбира се. Днес, за разлика от теб, не си губих времето да се разхождам по плажа. Открих келнер, чиято страст са клюките. Добре ме информира.
Един от талантите на Анри Андревие бе да знае всичко за хората, с които играеше хазарт. Никога не пропускаше да научи по нещо за всеки, преди да седне на масата, за да прибере парите им. Не пропускаше да се информира за личните им дела и така припечелваше добре.
Беше дребен и двамата с Лукас представляваха странна двойка. Рус, с гълъбовосиви очи, които палаво проблясваха, той изглеждаше по-млад от своите тридесет и девет години. Мошеник но природа, успяваше да се измъкне с приказки от всяко положение, а усмивката му очароваше дамите. По време на пътуването им Лукас се убеди, че той не е загубил нищо от уменията си.
— Тук има доста чужденци. Онзи, белокосият, е граф. Играе сериозно, но никога не печели.
Анри се засмя и Лукас не успя да сдържи усмивката си — познаваше Анри прекалено добре.
— Ще му прибереш парите, преди да съмне.
— Прав си, топ ami. А онези двама messieurs — Ванро и Монтур — са братя. Но не искат да се знае, затова използват различни имена. Дават си знаци, така че стой далеч от масата им. А срещу онзи там може би ще ти достави удоволствие да играеш — посочи Анри към добре облечен, привлекателен мъж. — Нищо не разбира от карти, но по душа е хазартен играч, готов да се обзаложи за всичко. Между другото — по неговата жена се беше зазяпал. Хубава е, нали?
— Много.
Анри въздъхна.
— Колкото и да се старя да те насърчавам в забавленията, длъжен съм да те предупредя да не опитваш там — освен ако не възразяваш съпругът да ви наблюдава.
— Не бих допуснал подобно нещо.
— Да, те са привидно почтена двойка, няма що. Някой ми пошушна, че той прелъстява девици. Приема облози за колко време ще го направи. Съпругата му знае. Не е ли очарователно?
— Но някой разгневен баща или брат никога ли не е потърсил отмъщение?