— Съпругата ви не възразява ли срещу вашите завоевания?
— Ни най-малко и затова не разбрах защо съвсем тенденциозно провали шансовете ми с американката. А беше нарочно, макар да не го признава.
— Да не е било от ревност?
— Нищо чудно — въздъхна Антоан. — Ако момичето бе само привлекателно, Мари нямаше да се намеси. Но госпожица Хамонд бе различна, жизнена…
— Хамонд ли? — прекъсна го Лукас ловко. — И аз познавам една госпожа Хамонд, също американка.
Антоан отстъпи.
— Не… Не се опасявайте, че съм се… забавлявал с вашата позната. Не закачам омъжени жени.
— Казва се Шарис — подхвърли Лукас безмилостно и забеляза как французинът пребледня. — Кучи син — изръмжа той на английски.
Антоан бе потресен.
— И вие ли сте американец?
— Точно така. Май е най-добре двамата да се поразходим навън.
— Не разбирам защо.
— Навън, Готие. Веднага.
Антоан схвана какво го очаква. Стомахът му се сви. Бе забелязал снажния ръст на събеседника си.
— Monsieur, ненавиждам насилието. Проявете разум. Не съм навредил на момичето.
— Мисля, че тя не смята така — заяви Лукас, побутвайки Готие към вратата. — И да не чуя звук от вас, mon ami, или ще ви строша ръката — добави той със зловещ шепот.
— Каква… Каква ви е тя?
Лукас го отведе в градината. Пусна французина и остана с лице към него. Каква всъщност му бе Шарис? Обвелият го гняв му даде отговорът.
— Тя е моя.
— Но нали се провалих с нея!
— Само защото съпругата ви се е намесила. А мотивът ти ме отвращава. Да преследваш жена, защото я желаеш е едно, но да я съблазняваш заради облог! Тя разбра ли измамата?
— Какво?
— Не ме предизвиквай, Готие — изръмжа Лукас. — Питам — тя разбра ли, че всичко е заради облог?
Антоан бе прекалено изплашен, за да лъже.
— Съпругата ми май спомена нещо подобно в нейно присъствие.
— Значи е била унизена, не само наранена.
Лукас го произнесе така тихо, че Антоан остана изненадан, когато усети, че носът му е счупен. Залитна от удара и падна сред храстите, прикрил лице от болката.
— Моля ви… — простена той.
Лукас го вдигна на крака, преди да продължи да хленчи.
— Стегни се и се бий, хубавецо, защото ще проявя толкова милост, колкото ти проявяваш към жертвите си.
Антоан се опита, но победителят беше безспорен. Лукас бе по-висок, по-силен и в по-добра форма, а и достатъчно бесен, за да не го е грижа, че противникът му е по-слаб. Безмилостните му удари се сипеха един след друг, особено по хубавото му лице.
Всичко приключи за няколко минути; французинът лазеше по земята, почти в безсъзнание. Лукас остана изправен до него и обви с кърпичка разкървавените си кокалчета. Продължаваше да се тресе от гняв.
— Трябва да си благодарен на съпругата си, че само поразкрасих лицето ти — обясни Лукас. — Ако беше съблазнил Шарис, вероятно щях да те убия. Не мисля, че в бъдеще ще ти е лесно да продължиш с отвратителните си облози, Готие. Следващия път, когато се погледнеш в огледалото, си помисли за мен.
Лукас се отдалечи, като ускори крачка, защото почувства, че отново го обзема гняв. Тя го бе излъгала — за възрастта си, за името, за мнимата си женитба. Припомни си реакцията й в деня, когато се венчаха. Изненада ли бе това? Глупости! Беше чиста паника. Значи, въобще не бе възнамерявала да се обвързва с него. Означаваше също така, че през всичките тези месеци напразно бе разкъсван от чувство за вина. Най-вероятно с радост бе чула, че той не желае съпруга и дори се е зарадвала още повече на новината, че бракът им може да бъде анулиран. Нима не напусна веднага? И откъде, по дяволите, намери пари, за да замине? Липсата на средства също ли бе измама? Имаше ли поне едно нещо, за което да не го бе излъгала?
Когато пристигна в хотела, гневът му бе достигнал опасна точка. Но, както винаги, умело прикри чувствата си. Администраторът на рецепцията не забеляза нищо, докато му подаваше писмо. Беше от Емери Бъскет и бе пристигнало пет месеца след изпращането.
Лукас изчака да се качи в стаята, преди да отвори изпомачканото писмо. Всичко, което щеше да отвлече мислите му от Шарис, пък било и за кратко, бе добре дошло. Бутилката пред него също му се стори привлекателна.
Лукас,
Добре, че най-после ми каза къде мога да те открия. Не знаех какво да мисля, когато Били Улф ми телеграфира, че си напуснал Аризона. Нямам представа дали все още се интересуваш от информацията на приятеля ми Джим, или не. Джим се бе върнал в Ню Йорк и вече работеше по друг случай, така че не го заварих. Но той самият ме потърси преди близо месец и никога няма да се досетиш защо.