Джим е бил нает от Маркус Хамонд да те открие. Вече беше ходил до Нюком и разговарял с Били, който неопределено му съобщил, че можеш да бъдеш открит някъде из Европа. Но все пак му дал моето име. Решил, че вероятно ще се опиташ да се свържеш с мен и би желал да получи информация, ако това стане. Когато Джим най-после ме откри в Чикаго, където се преместих, вече бе доста раздразнен от цялата тази история. А и аз нямах какво да му съобщя за теб.
Що се отнася до информацията, която искаш от мен: струва ми се доста странно, но годеницата ти е дъщеря на Маркус Хамонд. Ти вероятно си го знаел през цялото време — съвпадението на името, външен вид… Няма начин да е случайно. Джим ми разказа, че госпожица Хамонд сама се завърнала вкъщи — както той и предполагаше. А сега баща й те издирва. Тя наистина ли ти бе годеница, или ти само й помогна да се скрие от баща си? О, както и да е — това не е моя работа.
От Джим дочух, че градчето Нюком бързо опустява. Нямало кого да разпита за теб, с изключение на някой си Самуел Нюком, който през цялото време фучал, че ти си виновен за разорението му. Джим не повярвал на нито на една негова дума, защото Нюком не бил достатъчно трезвен.
Ако някога се нуждаеш от моите услуги отново, знаеш къде да ме намериш.
Твой верен слуга,
Лукас прочете още веднъж писмото. После го смачка и го запокити в ъгъла. Значи Шарис бе отново в дома на баща си. Била е бегълка, а не отпъдена от семейството или в окаяно материално положение. Нямаха ли край лъжите, които му бе пробутала?
Явно, че беше разглезено богато момиче, което се бе скарало с баща си. В обявата на Лукас бе видяла възможност да изчезне за известно време, без да се замисля за последиците.
Нищо чудно, че не успя да я намери. Без съмнение онези банкери, при които остави пари за нея, не са си дали труда да проверят всички хора с името Хамонд. Или това бе обяснението, или Маркус Хамонд им бе платил да не го сторят.
Затова ли го търсеше Хамонд? Беше ли узнал за парите, които Лукас бе депозирал на името на Шарис? Човек с неговото положение би приел това за обида. От друга страна, имаше вероятност Шарис да му е признала как той бе постъпил с нея. Не беше изключено Хамонд да търси възмездие.
Лукас се отпусна назад, а на лицето му се появи усмивка. Шарис бе пуснала хрътките по петите му, така ли? Той поклати глава и посегна към бутилката. Щеше да съжалява, че не бе оставила нещата такива, каквито са.
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Шарис изпрати приятелката си Карол Питерсън до дома й на площад „Лафайет“. Чувстваше се уморена, но не бързаше да се прибере въпреки ангажимента си същата вечер. Нареди на шофьора да не кара бързо, тъй като искаше да се наслади на града, който толкова много обичаше.
Когато пристигна у дома, баща й се появи на вратата на кабинета.
— Бих искал да поговоря с теб, Риси.
— Не може ли по-късно, татко? Роберт ще ме води на театър довечера и нямам много време да се приготвя.
— В такъв случай е трябвало да приключиш с пазаруването по-рано — изръмжа той недоволно. — А точно за това искам да поговорим.
Шарис въздъхна и го последва в светилището му.
— Няма да ми се караш, че харча прекалено много, нали? Купих си само няколко рокли, татко.
— Няколко? Струва ми се, че миналата седмица бяха донесени дузина кутии, а всеки ден продължават да пристигат нови.
— Нали не очакваш да съм облечена по миналогодишната мода, след като промените са толкова големи? А и никога не си ми отказвал да подновявам гардероба си.
— Не за това те извиках, Риси. Не ме е грижа дори да си купиш и сто нови рокли. Просто искам да знам кой плаща за тях.
— Кой плаща ли? Ами ти, разбира се.
— Мислиш ли?
Шарис се намръщи.
— Не разбирам.
— Днес случайно бях на Бродуей, в онзи базар за жените. Мисля, че го наричате Алеята на дамите. Хрумна ми да се отбия при шивачката ти, за да уредя сметките. Казаха ми, че всичко е уредено.
— Но как…
— И аз това бих искал да знам. Жената успя само да ми каже, че някакво момче занесло сумата и уредило сметката ти. Заради щедрия бакшиш решила, че съм го изпратил аз.
— Най-вероятно Джоуел е платил рокли на Стефани.
Баща й поклати глава.
— Момчето изрично е споменало твоето име.
— Тогава сигурно е някаква грешка.
Той отново поклати глава.
— Отбих се в три други магазина, където знам, че пазаруваш.
От изражението на лицето му Шарис разбра какво се е случило.
— И там ли сметките бяха уредени?
— Да.
Седна до бюрото му в пълно недоумение.
— Нямам представа. Нали знаеш, че никога не нося пари в брой, когато пазарувам. Всичко се записва на твоя сметка. Но ако не си платил ти, тогава — кой?