— Да не би да е Роберт?
— Не може да бъде! Ние едва се познаваме. А и въобще не бих излизала с него, ако Стефани и Джоуел постоянно не ме караха.
— Имам пред вид, че е близък приятел на Джоуел, затова помислих… Шарис, нали не се виждаш с някого другиго?
— Татко! Да не намекваш, че съм нечия метреса?
Той се прокашля сконфузено.
— Не. Разбира се, не. Но очевидно разполагаш с щедър ухажор, макар че трябва да призная, подходът му е необичаен. Кой може да бъде?
— Напоследък се запознах с няколко джентълмени, наскоро пристигнали в града, но никой не ми направи впечатление на особено щедър или екстравагантен. Не, не допускам да е някой познат. Но е интригуващо, все пак. Сметките ми не са дреболия.
— Твоите сметки никога не са дребни, скъпа.
Тя се престори, че не е чула.
— Странен начин да направиш подарък. Цветя или дрънкулки можеш да върнеш, но няма да се откажа от новите си дрехи след всичките часове, прекарани на пробите. Надявам се да разполагаш с пари в брой, за да върна парите, когато открия кой е този мъж.
— Защо не ме оставиш аз да разбера. Не ми допада идеята непознат да плаща разходите ти. Дребни подаръци, за да спечели благоразположението ти е едно, но да ти плаща сметките, е направо нечувано. Най-вероятно е чужденец. Те имат странни привички.
Шарис се усмихна.
— Е, който и да е — сигурна съм, скоро ще се разбере кой е. А сега наистина трябва да вървя да се приготвям, татко. Ще ходиш ли до клуба довечера? Няма да ми е приятно да останеш сам вкъщи.
— Не се тревожи за мен. Ще те изчакам да се прибереш; може да успееш да научиш нещо по въпроса.
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Първото действие на пиесата бе започнало, когато тя и Роберт пристигнаха в Академията по музика в източната част на площад „Юниьн“. Скромната фасада не говореше за прекрасния интериор. Там се организираха балове, оперни и театрални представления.
Шарис не разбираше защо го гледа с такъв копнеж, докато влизаше в сградата. Роберт определено не я привличаше. О, да, беше очарователен, както и доста внимателен. И даваше да се разбере, че желае да е нещо повече от неин придружител. Но ако някога щеше да има любовник, той щеше да е висок, смугъл, широкоплещест, малко като…
Тя прогони досадните мисли от съзнанието си и направи опит да се съсредоточи върху представлението. Успя за известно време, но погледът й попадна на пръстена — големият оливин, заобиколен от брилянти, които подхождаха на огърлицата и обиците и. Отново го бе направила — несъзнателно подбра бижута, които отиват на пръстена. Правеше същото при всяко официално излизане, откакто се върна в Ню Йорк. Перлите щяха да стоят по-добре на новата сребристосива рокля, както и изумрудите. Но големите оливини бяха прекрасни, сякаш огън бушуваше в тях — също както очите му.
Защо не можеше да го забрави? Измина година, откакто видя Лукас Холт за последен път, и въпреки това образът му изплуваше така ясно в съзнанието й, сякаш го бе видяла вчера.
— Шарис! Помислих, че си ти.
Вдигна поглед и видя Шейла Харис да си пробива път през тълпата към нея. В антракта запалиха осветлението и повечето хора се отправиха към фоайето. Роберт се извини, че и той ще излезе, и Шейла се настани на мястото му. Изглеждаше прекрасно в тъмносинята си рокля.
Сините й очи бяха широко отворени и пълни с любопитство. Щом Роберт се отдалечи, тя се наведе напред:
— Какво правиш с него?
— Здравей, Шейла — усмихна се Шарис. — И аз се радвам да те видя.
— А, да — здравей — поздрави Шейла нетърпеливо.
— Липсваше ни днес.
— Днес ли? О, да! Боже, за днес ли се бяхме уговорили? Съвсем забравих. Ще ми простиш, нали?
— Разбира се.
Шейла винаги развеселяваше Шарис.
— Е? Кажи ми за Роберт.
Шарис сви рамене.
— Роберт ми прави компания от известно време. Знаеш много добре. Не за пръв път ни виждаш заедно.
— Разбира се. Нямах намерение да прозвучи така. Само си помислих… Ами… Защо си пак с Роберт, когато той се е върнал?
— Той? Говори по-разбрано, Шейла.
— Не хитрувай, Шарис — присви очи Шейла. — Държах се като пълна глупачка, когато го срещнах, и то заради теб. Бях толкова изненадана, че онемях… А много добре знаеш, че никога не съм онемявала през живота си!
— Шейла, моля те обясни ми за какво изобщо говориш — подкани я Шарис, леко раздразнена.
— Беше нечестно от твоя страна да не ме предупредиш. Така те умолявах да ми кажеш подробности, а ти все повтаряше „Той е по-различен“. Та той е направо възхитителен. Защо не ми каза?
Шарис се облегна назад и поклати глава. Не можеше да е вярно!