— Казваш, че си се запознала с него. Кога?
— Снощи, на вечерята у семейство Стюард. Доналд ни представи един на друг. Нали знаеш кой е Доналд?
— Да, да. Излизаш с него напоследък. Хайде, Шейла, разказвай.
Шейла продължи. Шарис се молеше да не я попита защо не са заедно с Лукас.
— Е, Доналд не свърза името му с теб и го представи само като господин Холт. Но колко души с това име познаваме? Направо го попитах дали не ти е съпруг. Не очаквах да ми отговори положително. Представи си само колко изненадана бях, когато чух „да“!
— Какво… Какво друго каза Лукас?
— Не много. Не е от бъбривите, нали? Попитах го за кораба му. — Тревога се изписа на лицето на Шарис и Шейла загрижено попита: — Какво има?
— Нищо. Продължавай.
— Попитах за кораба и дали пътуването му до Ориента е било успешно, но той бе страшно уклончив. И, разбира се, разпитах защо не си с него и той отвърна, че не ти е добре. Но явно си се оправила, защото иначе нямаше да си тук тази вечер с… А, да! Той зададе доста въпроси за Роберт.
— Какво? Ти си му разказала за Роберт?
— Не му казах аз — обяви Шейла. — Реших, че знае от теб, защото даде да се разбере, че е наясно, че Роберт те придружава напоследък. Искаше да знае как изглежда, но не успях да му отговоря, нали съм отскоро в града.
Шарис не бе в състояние да мисли.
— Ще остане ли тук известно време, преди отново да замине? Не ми беше ясно как си могла да се омъжиш за капитан, пък бил той и собственик на кораб, но сега вече разбирам! Вярно, ще отсъства доста от дома, но когато е вкъщи… О, завиждам ти.
Шарис се чу да изрича:
— Не знам… кога отново тръгва, Шейла. Още не сме говорили за това.
— Но къде е той сега?
— Зает е — сряза я Шарис, след което бързо се усмихна и подметна небрежно: — Само защото е тук не означава, че трябва да обсебя изцяло времето му. Има да урежда много неща.
— Затова ли си с Роберт?
— Да. А сега трябва да отида да видя къде е — обяви тя решително.
Стана, но приятелката й я сграбчи за ръката:
— Ами на събирането при сестра ти в събота? Нали ще накараш съпруга си да те придружи поне там! В края на краищата кой от приятелите ти го е виждал освен мен?
О, не!
— Не знам, Шейла. Ще видим — промърмори Шарис, мечтаейки отчаяно да се махне.
Бързо откри Роберт и го помоли да я отведе веднага у дома — извини се с непоносимото главоболие, което я бе връхлетяло. Почти не проговори по пътя, а когато пристигнаха, се сбогува разсеяно с него. Госпожа Етертън я посрещна в антрето, пое пелерината и ръкавиците й и не пропусна да отбележи с тревога, че Шарис не изглежда добре.
— Къде е баща ми?
Икономката подсмъркна неодобрително и обяви ледено:
— В кухнята, госпожице.
— Отново ли набези? — усмихна се Шарис.
— Точно така, госпожице.
Все още с усмивка на уста Шарис се опитваше да намери баща си. Да разстройва прислугата, като нахълтва в тяхната територия, бе типично в негов стил. Откри го сам в кухнята със студено пиле и половин самун хляб на масата. Е, не бе напълно сам. В ъгъла стоеше Клариса — кремавата котка, за чието издирване Шарис посвети седмици, след като се прибра у дома. Клариса хранеше трите си котенца. А и Чарли бе тук — никога не се отдалечаваше от малкото си семейство; в момента се въртеше около краката на Маркус. Шарис с изненада чу баща си да казва:
— По дяволите, котко! Предполагам, искаш малко от това?
Значи можеш да бъдеш и милостив? Маркус подскочи и я изгледа свирепо.
— Прекалено съм стар, за да ме стряскаш така!
— Извинявай.
Тя се настани до масата и взе парче пиле. Той я гледаше с любопитство.
— Рано се върна. Откри ли кой е тайнственият ти обожател?
— Не. Тоест… Може би. О, по-добре да ти кажа всичко. Срещнах Шейла в Академията и тя твърди, че снощи се е срещнала с Лукас у семейство Стюард.
— Лукас? Имаш предвид… Лукас?
— Да.
— Ха, това пък ако не е интересно!
— Тревожно би било по-точно. Не е ли възможно някой друг да се представя за Лукас? — попита Шарис с надежда, но след възторженото обяснение на Шейла, знаеше че е изключено.
— Ти как реагира? — прекъсна мислите й Маркус.
— Е, как бих могла да изтърся, че дори не подозирам за присъствието му тук? Но Шейла каза, че той е възхитителен.
— Що за начин да опишеш мъж? — възнегодува Маркус.
— Намира го за изключително привлекателен — добави тя с раздразнение.
— Доколкото си спомням и ти го описа така. Добре, да предположим, че този мъж е твоят съпруг. Той е тук. Какво възнамеряваш да правиш?
— Не възнамерявам да правя нищо — отвърна тя сухо. — Нямам намерение да се срещам с Лукас.