— Вероятно ще се наложи, скъпа. Няма как да му откажа достъп до тази къща, ако пожелае да те види. Все пак още ти е съпруг. Дори и да не го е знаел, когато е пристигнал, очевидно вече го е разбрал. И си е дал труда и ти да разбереш, че се възползва от правата си на съпруг.
— Какво искаш да кажеш?
— Плаща покупките ти. Не вярвам да го прави по задължение. По-скоро е нещо като екстравагантно послание. Послание за теб.
— С други думи ми дава да разбера, че при желание от негова страна ще играе ролята на мой съпруг?
— Точно така.
— Не знам, татко. Лукас е много по-прям. Той би нахълтал тук и…
— Тогава защо още не го е сторил?
— О, откъде да знам какво се върти в главата му!
— Не се съмнявам, че би могла да се досетиш. Вероятно ще иска да узнае защо сте все още женени, Риси. Ще му обясниш ли?
— Не — отвърна тя разпалено. — В никакъв случай.
— Тогава измисли нещо, и то бързо, защото според мен съвсем скоро ще се срещнеш с Лукас Холт отново.
ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Шарис тъкмо довършваше обяда си, когато сестра й влезе в трапезарията. Стефани беше бременна в петия месец, но почти не й личеше. Ала щом узна за състоянието си, започна да си угажда, точно както майка им навремето. Шарис непрекъснато се опитваше да й внуши да не се държи като инвалид, защото бе много по-здравословно, но сестра й отказваше да се вслуша.
Днес тя бе много оживена. Хвърли бърз поглед наоколо, за да се увери, че с Шарис са сами.
— Какво те води насам, Стеф? Очаквах да се посветиш на организирането на събирането довечера, като смъкнеш кожата на прислугата от работа.
— Риси, откъде ти хрумват такива неща? Ще им смъкна кожата, как ли пък не! — Стефани седна и демонстративно се нагласи удобно, преди да заговори:
— Татко не е вкъщи, нали?
— Да си е вкъщи? Както знаеш, в събота обядва с твоя свекър.
— Просто искам да съм напълно сигурна. Не желая да чуе това, което ще ти кажа.
— Вече нямам тайни от татко, Стеф.
— Нали не си му казала за моето участие в…
Шарис побърза да я успокои:
— Не, не. Отпусни се. Но аз нямам вече какво да крия от него.
— Дори че Лукас Холт е в Ню Йорк.
Стефани смяташе, че съобщава неочаквана новина и лицето й се удължи, когато Шарис отбеляза:
— Знаем.
— Нима? Тогава, за Бога, защо някой не ми каза? Наложи се днес да го узная от Труди. Научила от Барбара Стюард, а знаеш как Барбара…
— Представям си картинката, Стеф — сряза я сухо Шарис. — Имам чувството, че Шейла го разправя навсякъде. Запознала се с него у семейство Стюард.
— Е, и?
— Какво?
Стефани размаха ръце нетърпеливо.
— Какво прави той тук?
— Нямам представа.
Стефани бе готова да избухне.
— Не възнамеряваш да ми кажеш, така ли?
— Нищо не крия от теб, Стеф. Наистина не знам защо Лукас е тук. Аз не съм го виждала.
Шарис нямаше да си признае колко е ядосана, че Лукас не я бе потърсил. Защо си играеше на криеница с нея?
— Стори ми се, че чувам гласовете на моите момичета — избумтя гласът на Маркус, който след миг влезе в трапезарията.
Шарис се изненада, че го вижда.
— Не обядва ли с Едуард?
— Набързо. Възникна някакъв въпрос. А теб какво те води насам, скъпа? — обърна се той към Стефани, като нежно я целуна.
— Щеше ми се да взема малко въздух. Нали сега вкъщи усилено се чисти… Ще дойдеш ли на събирането довечера, татко?
— За Бога, не. Такива неща са за млади хора. Възнамерявам да прекарам вечерта в клуба.
— Е, най-добре е да отида да видя как напредват нещата — обяви Стефани и неохотно се надигна.
— Ако побързаш, каретата ми трябва още да е отпред. Прибери се с нея, Стефани.
Шарис изсумтя.
— И ти си като нея, татко. Домът и е на една пряка оттук. Разходката би й се отразила добре.
— Глупости, Риси — прекъсна я Стефани весело. — Човек трябва да е предпазлив.
Когато останаха насаме, Шарис каза:
— Не бива да я насърчаваш.
— Знам. Но в момента така ми напомня за майка ви. Ти не беше такава. До самия край се държеше така, сякаш нищо особено не предстоеше.
— Аз имах късмет. Някой някога ми показа… О, няма значение. Какво прекъсна обяда ви?
— Донесоха ми това в ресторанта. — Той постави папката на масата. — От два дни го чакам. Досие на съпруга ти.
— Правил си проучвания за него?
— Точно така. Отседнал е в хотела на Пето авеню, и то преди повече от месец.
— От толкова дълго? Но хотелът е луксозен. Откъде взима пари? Дали не е продал ранчото?
— О, да, ранчото му е продадено, но не от него. Миналата година го е продал някой си Били Улф. Лукас Холт напуснал района доста преди продажбата.
Шарис зяпаше баща си с широко отворени очи.