— Откъде знаеш всичко това?
— Изпратих човек там миналата година. Беше в реда на нещата да направя проучвания.
— През цялото време си знаел всичко това и не си ми казал?
— Нямаше защо да ти казвам, а и не виждах причина да те разстройвам. После Холт изчезна безследно и се наложи да преустановя разследването.
— Изчезнал?
— Един възрастен мъж, който работил за него, заявил, че Холт напуснал ранчото същия ден, когато си заминала — отвърна Маркус. — Никой не го е виждал оттогава.
Тя се замисли.
— Допускаш ли, че е тръгнал след мен?
— Не. Лесно щеше да те догони.
— Прав си. — Не успя да прикрие разочарованието си. — Пък и защо да го прави?
Маркус я гледаше замислен.
— Говори се, че той стои зад разорението на основателя на градчето Нюком. Ако е истина, тогава очевидно се е налагало да напусне. Нюком опустява. Чувала ли си нещо по този въпрос?
— Самуел Нюком? Но те са приятели… или нещо подобно. Не, не мога да повярвам. Лукас не е способен на подобно нещо.
Баща й се прокашля.
— Е, както казах, това са само приказки.
— Какво друго научи?
— Господин Улф, моят човек, успял да го открие. Подхвърлил, че съпругът ти бил на път за Европа.
— Европа ли? Та той нямаше пари!
— Но сега вече има — отбеляза баща й. — Отседнал е в един от най-скъпите хотели в града и е купил старото имение на Тиндъл.
— Нима?
— Но едно нещо продължава да ме озадачава — продължи Маркус. — Чудя се дали можеш да ми го обясниш.
— Само едно нещо ли те озадачава? — попита тя саркастично. — Божичко, та аз дори не вярвам, че говорим за човека, когото познавах!
— Може и така да се окаже.
— Татко… — започна тя уморено.
— Този мъж е регистриран в хотела като Слейд Холт, а не като Лукас Холт.
— Слейд! О, не!
Тя така пребледня, че Маркус се изплаши.
— Какво има, Риси?
— Слейд е братът на Лукас.
— Но защо Лукас ще използва името на брат си?
— Може да не е Лукас — едва си пое тя дъх. — Нищо чудно да е Слейд.
— Глупости. Този мъж твърди, че е твой съпруг. Ще го разобличиш веднага, ако не е така.
— Дали ще успея? — попита тя, усмихвайки се горчиво. — Те са близнаци. Различавах ги само защото Слейд носеше индиански дрехи. Ако тук се облича нормално — а той очевидно го прави — кълна се, че няма да различа кой от двамата е.
— Значи ли това, че той не е твоят съпруг?
Тя прехапа устни и простена.
— О, просто не знам какво да мисля!
— Е, ще се наложи да отида да поговоря с този мъж — отсече баща й решително.
— Не! — Шарис рязко се надигна от стола. — Не го прави.
— Защо не?
— Ако наистина е Слейд… Той непрекъснато създава проблеми. Различен е от Лукас. Слейд е израснал сам в пустошта. Наемен убиец е. Груб и суров. Не може лесно да се разговаря със Слейд, татко.
— Проявява ли интерес към теб? — не се въздържа баща й.
— Навремето — да — призна тя неохотно. — Той просто не е човек, с когото можеш да спориш. Моля те, не предприемай нищо.
— Нещо все пак трябва да се направи, Риси. Изключено е да стоим и да продължаваме да гадаем?
— Защо не? — не се предаваше тя. — Нали сам каза, че вероятно не след дълго ще ме потърси. Бих отложила срещата, ако става дума за Слейд. — Сведе поглед и добави: — С Лукас знам как да се справя, но със Слейд… Боже, ако си въобразява, че ще се представи за Лукас, за да ме принуди да…
— Не би дръзнал — изръмжа Маркус.
— О, и още как, татко. Нали това се опитвам да ти кажа: той е безскрупулен; ще реши, че е забавно да се представя за мой съпруг известно време, да ме постави натясно… Нали вече ти казах — опита се да ме преследва.
— Най-добре да заминеш при леля си.
— И как тогава ще стигнем до дъното на тази история? Не. Редно е да продължа да живея както досега. Отказвам да се крия от него. Най-добре да потърся адвокат в понеделник и да сложа край на този брак. Тогава вече няма да има значение дали е Лукас, или Слейд.
— Вече е късно да прекратиш брака безболезнено, Шарис. Сега е нужно съгласието на съпруга ти. Знаеш го добре — напомни й той.
— Е — въздъхна тя печално, — поне едно е ясно. Отношението му към развода ще ми подскаже кой е. Ако не желае развод, ще знам със сигурност, че е Слейд.
Известно време баща й я гледаше натъжен. След това излезе от стаята. Имаше нужда да премисли случилото се сам в кабинета си.
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
— Предполагах, че ще дойдеш по-рано, Шарис — възнегодува Стефани, докато водеше сестра си към гостната.
— Не се сърди, мила. За малко въобще да не дойда. Роберт изпрати бележка, че е възпрепятстван, и ако не бях вече облечена, нямаше да тръгна.