— А, значи баща ти отново е правил проучвания за мен… — отбеляза той хладно.
— Отново? — попита тя колебливо. — Значи знаеш, за човека, когото е изпратил в Нюком?
— Затова съм тук. Искам да разбера защо го прави. Както и някои други неща.
— Но той търсеше Лукас, не теб. О, идва ми да пищя.
Той се засмя.
— Тогава е най-добре да те скрия на някое уединено местенце. Какво ще кажеш за спалнята на сестра си?
— Сякаш мога да ти имам доверие, ако се озова в една стая с теб! — възпротиви се тя. — Ще разговаряме в градината.
Тя го поведе към закътаната градина в задната част на къщата. Имаше пейки и малък фонтан, сгушен сред розови храсти. Лампите от къщата хвърляха мека светлина и бе приятно хладно. Затвори вратата и се обърна към него.
— Ако не ми обясниш какво става, няма смисъл да разговаряме — заяви тя спокойно.
— Да обяснявам? Мила моя, ти ми дължиш обяснение.
— Не и докато не ми кажеш кой си.
Очите му се присвиха.
— Аз съм мъжът, за когото се омъжи в Аризона.
— Тогава защо отрече, че си мой съпруг?
— Защото онази хартийка, която притежаваш и която гласи, че сме женени, няма стойност.
Тя го зяпна с отворена уста.
— Искаш да кажеш, че пасторът…
— О, пасторът беше истински. А и двамата знаем, че се венчахме. Но как ще го докажеш? Ако съм с друго име, тогава дали ще съм твой съпруг?
— Не разбирам. Нима можеш да се измъкнеш от брака, само като смениш името си?
— Да. Ти също си наясно, че мога… ако името, което използвам, е Слейд. Да имаш брат близнак е преимущество.
— Никога не съм чувала по-нелепи приказки! Не е възможно.
— Няма да ти обясня точно защо е възможно, но повярвай ми — така е. Хартийката, която притежаваш, е валидна само ако призная, че съм Лукас Холт.
— Но ти призна, че си Лукас!
— Само пред теб. — Той се усмихна. — Пред друг не съм го споменавал.
— Не е вярно. Шейла те смята за мой съпруг. Не си го отрекъл пред нея или друг.
Той сви рамене.
— Много двойки се правят на женени, за да не ги обвинят в аморалност. Чудя се какво ли ще си помислят приятелите ти, ако се разбере как през цялото време си се преструвала?
Шарис пое дъх бавно и дълбоко. Беше наясно, че това би означавало скандал и той отлично го разбираше.
— Но нали имаше церемония…
— … на която нямахме свидетели. Приятелите ти ще решат, че се опитваш да спасиш репутацията си. Човекът е склонен да повярва в най-лошото, когато става дума за клюки. Известно ти е, нали?
— Няма да постъпиш така с мен — отсече тя решително. — Трябва да се венчаем!
— Защо? — попита той високо. Какво ли се криеше зад това?
— Лукас, съзнавам, че си бил изненадан, когато си открил, че все още съм ти съпруга.
— Не „изненадан“ е думата.
— Нека да ти обясня. Възнамерявах да анулирам брака, но когато се завърнах у дома, баща ми все още настояваше да се омъжа за Джоуел.
— Съпругът на сестра ти?
— Да. Чуй ме. Стефани го обичаше. Нали вече ти казах това? Ала баща ми не позволи и дума да се издума и щеше да ме принуди да се омъжа за Джоуел. Ако не му бях признала, че вече съм женена, сега щях да съм госпожа Парингтън. Това никак не му хареса, естествено. Опита се да те открие, да разбере що за човек си. Така си обяснявам разследванията.
— Не му ли каза, че съм негодник?
Тя подскочи като ужилена.
— Не му разказах какъв измамник си, ако това имаш предвид.
— Аз съм измамник, така ли? — избухна той и я сграбчи за раменете от гняв. Но уплахата в широко отворените й очи го възпря да я разтърси. Вместо това я отблъсна от себе си. — Нека поговорим за твоите измами — твоите — повтори той ледено. — Представяше се за госпожа Хамонд, нали така? Дъщеря на Джон Ричардс? Твърдеше, че си на осемнадесет години. Изпаднала в мизерия… Вдовица… Изгонена от баща си. Да не мислиш, че съм забравил лъжите ти?
Тя се сви.
— Лукас, мога да ти обясня всичко.
— Нима? — Той вече викаше. — Ами ако аз наистина бях някакъв глупак, който желаеше да има съпруга? Помисли ли за това, когато отговори на обявата ми? А?
— Не аз отговорих на обявата! — извика Шарис. — Сестра ми ти е писала!
Двамата се гледаха втренчено.
— Шарис, започни отначало — настойчиво я прикани той.
Тя се подчини и отново обясни историята за Джоуел и Стефани.
— Тя така страдаше заради предстоящата ми сватба с Джоуел, че не знаеше какви ги върши. Нямаш право да я виниш, Лукас. Отначало възнамерявах да ти върна билетите, заедно с писмо от Стефани. Но като напуснах Ню Йорк открих, че бижутата ми са изчезнали. Нямах друг избор, освен да използвам билетите, защото не разполагах с пари.