— Защо не ми разказа всичко това, когато пристигна? По дяволите, щяхме да се споразумеем. Щяхме да си помогнем взаимно без всичките тези лъжи!
— Исках, но ти бе така враждебен. Изплаших се. Надявах се да не ме одобриш и просто да ме изпратиш обратно на изток. — Той се засмя, но тя се направи, че не го чува. — За какво щяхме да се споразумеем? За какво ти бях нужна там, Лукас? Има ли нещо общо със Самуел Нюком?
— Баща ти и това е разбрал, така ли?
— Чул е какво се говори. Ти ли разори Сам? Нарочно ли?
— Точно затова бях там — призна той без ни най-малко смущение. — Сам бе прекалено добре защитен, за да бъде убит, но да бъде разорен, бе не по-малко изгодно за мен. След време обаче Фиона започна да ми обърква плановете, защото караше Нюком да ревнува от мен. Тогава неговата враждебност не бе в мой интерес и затова прецених, че ако имам годеница, той ще се поуспокои. Така и стана.
Тя най-сетне проумя какво й казва.
— Този човек е платил баща ти да бъде убит, нали?
Лукас кимна.
— Не мога да го докажа, но е той.
Тя поклати глава.
— Слейд се е погрижил за единия, а ти за другия. Вие от семейство Холт май никога не чакате закона да се произнесе, а?
Той изсумтя. Можеше да й разкаже всичко, но не виждаше причина да го прави точно сега. Все още нямаше представа какво ще прави с нея. Не очакваше, че след толкова време ще изпита същата разяждаща болка. Беше все така красива, както я помнеше, дори повече. По дяволите, желаеше я. Дори да я смяташе за безсърдечна, нямаше сили да я остави.
Остана смълчан прекалено дълго и Шарис се смути. За какво ли мислеше?
— Лукас, знам, не искаш съпруга и съжалявам, че по-рано не уредих този въпрос. Но ще го направя. Ще се разведем веднага.
— Няма как да се разведеш с човек, за когото не си омъжена — отвърна й той разсеяно.
— Лукас! Нали не ми се сърдиш заради лъжите? Нямаш право. — На път бе отново да избухне. — И ти ми наговори не по-малко лъжи. Ами ако аз наистина исках да се омъжа?
— Щеше да бъдеш възнаградена за разочарованието си. Даже депозирах за теб доста пари в банката тук. Но, разбира се, никой не успя да открие госпожа Хамонд, за която бяха предназначени. — Той сви рамене. — Сега, когато съм наясно, че не се нуждаеш от тях, ще ги използвам по друг начин.
Очите на Шарис блестяха.
— През цялото време си имал пари, нали? Бил си в състояние да ме изпратиш у дома, когато поискам? Ти… О…
— Доволен съм, че не го направих — засмя се той.
— Защо живееше по този начин, след като си имал пари?
— Мината на баща ми ме направи богат, но заради Сам играех роля в Аризона. Да пръскам пари, не отговаряше на моя замисъл.
— Но нали твърдеше, че мината не е била открита?
— Казах, че Нюком не успя да я намери. Брат ми и аз знаехме къде се намира.
— Значи ти наистина си богат?
— Това разочарова ли те?
Начинът, по който блестяха очите му, я вбесяваше.
— Няма никакво значение за мен, уверявам те.
— Нима?
— Да. Богат или беден, ти си все така непоносим.
Той прихна.
— А аз си въобразявах, че ще си доволна от възможността да си купуваш всички неща, с които си свикнала. Трябва да отбележа, че е нужно някой да те възпира. Доста харчиш.
Тя разбра какво й говори.
— Никой не е искал от теб да ми плащаш сметките, Лукас. Защо го направи?
— Носиш моето име. Това ми дава право да постъпвам както намеря за добре, когато става дума за теб.
Тя скочи на крака.
— Но нали казваш, че не си ми съпруг?
— Все още публично не съм го отрекъл, нали?
— Но възнамеряваш, така ли? — сряза го тя. Той не й отговори и гневът й се стопи. Бавно седна. — О, Лукас, защо искаш да постъпиш така с мен? Мога да понеса скандала с развод, ако се налага, но не и това че от самото начало не съм била омъжена.
— Ти забърка тази каша, Шарис.
— Обясних ти защо! — викна тя.
— Заради сестра ти, добре — съгласи се той. — Но тя вече е омъжена от доста време. Какво извинение имаш, че не си предприела анулирането на брака по-рано?
Шарис извърна поглед. Ако му кажеше истината, щеше да го тласне към нещо, което той не желаеше. Няма да постъпи така. Нямаше право.
— Не… Не виждах причина да не оставя нещата каквито си бяха, Лукас. Баща ми можеше да ми намери друг съпруг, но аз не искам друг.
Даде си сметка колко вярно всъщност бе това, което току-що му призна.
— А ако аз бях поискал да се оженя?
— Нали твърдиш, че не сме женени?
— Но ти не го знаеше.
— Е, някога все щях да предприема нещо. Просто не бързах. Какво значение има за теб, Лукас? Защо не ме оставиш да се престоря, че се развеждаме? Така всичко ще се уреди. Кълна ти се, никога няма да те безпокоя, нито ще ме видиш.