Очите му се присвиха. Да не я види повече?
— Ако искаш развод, Шарис, налага се отново да се омъжиш за мен.
— Но това са глупости.
— Или приемаш, или не — отвърна той твърдо.
— Но, Лукас, защо да минаваме през всичко това, ако не се налага?
— Приключих с преструвките. Или ще постъпим както аз искам, или честно ще призная на всички събрани тук, че не съм ти съпруг.
— Недей!
— Е, какво решаваш?
— О, добре, Лукас, но кълна се, ти си луд.
— Сигурно. — Той се усмихна приветливо и това направо я вбеси. — Ще мина да те взема утре към десет. Бъди готова. И не се безпокой — никой няма да узнае, че отново се омъжваш за мен, само за да се разведеш. Само че разводът ще трябва да стане публично достояние.
— Постъпваш доста неразумно — отбеляза тя мрачно, — но всъщност ти никога не си бил разумен, Лукас.
— Само се опитвам да намеря приемлив изход от кашата, хубавице. Не можеш да възразиш срещу това.
Тя не разбра какво имаше предвид и не го попита. Изведнъж се почувства изтощена.
— Аз няма да се върна вътре — обяви той. — Измисли някакво извинение за мен. Не обичам празните брътвежи по събирания. Ние, моряците, не сме такива. — Тя се изчерви от недвусмислената ирония, а той продължи:
— Налагаше ли се да ме правиш чак капитан на кораб?
— Стори ми се правдоподобно за съпруг, който не е при мен — отвърна тя сухо.
— Е, предполагам, винаги можем да обявим, че съм се отказал от морето.
Усмивката му я влуди.
— Разправяй каквото искаш. Убедена съм, че ще го направиш, защото винаги постъпваш така.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Шарис невъзмутимо облече кобалтовосиня рокля от кашмир и подходяща барета. Нищо изтънчено не бе нужно за предстоящото нелепо събитие.
Лукас пристигна навреме и тя побърза да го пресрещне. Това го развесели.
— Човек ще си помисли, че нямаш търпение да ме видиш — отбеляза той, като я притегли да седне до него.
— Не исках да се срещнете с баща ми — отвърна тя навъсено.
— Но аз очаквах това с нетърпение. Нали все повтаряш колко много си приличаме двамата. Не му ли разказа, че отново ще се женим?
— Разбира се, че не. Нали обеща никой да не узнае — напомни му тя.
— Да, вярно — въздъхна той.
— Да не би да си променил решението си? — попита тя с надежда.
— О, хубавице — подметна той небрежно, — какво значение има, че ще се венчаем два пъти, след като крайният резултат ще бъде какъвто искаш?
— По-точно какъвто ти искаш!
Лукас се засмя, а Шарис се облегна назад, твърдо решена да не му обръща внимание. Останалата част от пътя изминаха в мълчание. Тя фучеше вътрешно, а той внимателно я наблюдаваше. Отведе я в малка църква извън града. Беше направил необходимите постъпки предварително и свещеникът, заедно с двама свидетели от енорията, ги чакаха.
Шарис изпълняваше всичко, което се очакваше от нея, с ледено мълчание, но по средата на церемонията свещеникът се обърна към Лукас с име, което не бе очаквала да чуе.
Преди да успее да изрази протеста си, той й прошепна:
— Не се безпокой. От недоглеждане е, няма значение.
— Но…
— Ако не желаеш да приключим с церемонията, знаеш какво те очаква.
Шарис замълча.
Лукас бе готов и за още възражения при подписването, но тя го изненада. Не подозираше, че Шарис наистина не си спомня да е подписвала никакви хартийки първия път, затова фактът, че свещеникът им поднесе брачно свидетелство, в което не бяха изписани имената им, не я разтревожи. Тя не коментира и когато той настоя да се подпише с моминското си име. Подчини се и отиде в каретата, за да го изчака.
Той се качи при нея и пусна подписаният и попълнен документ в скута й, облегна се назад и зачака. Не се наложи да чака дълго.
Шарис прочете само дотам, където се споменаваше името на Слейд и гневно се нахвърли срещу Лукас.
— Каза, че свещеникът е сбъркал името от недоглеждане. Но и ти си се подписал като Слейд!
Тя захвърли документа към него. Той я погледна мълчаливо.
— Защо постъпваш с мен така, Лукас? Омъжи ме за брат си!
— Не, омъжих те за себе си, този път законно. Още ли не си разбрала?
Тя си припомни всичките си въпроси и откри някои от отговорите.
— Ти всъщност си Слейд, нали? Престори се на Лукас, за да ме измамиш! И какво, но дяволите, значи този път? — Той само се усмихна, а тя продължи да вика: — Значи за теб съм се омъжила първия път! Върна се и ме подведе, че си Лукас, за да… Ако пасторът не бе пристигнал точно тогава, ти щеше да… Нищо чудно, че Лукас така се ядоса. Ти ме омъжи за него, без той да знае!
— Някои от нещата са така, хубавице; но само — някои. Желаеш ли да чуеш останалото, или ще продължиш да бъбриш?