— Какво можеш да ми кажеш, за да оправдаеш стореното? — разпалено попита тя. Как смееше да е толкова властен? — Нали не съм омъжена и за двама ви?
— Не. Първата ти женитба не беше законна. Поне не беше многоженка, но това бе малка утеха.
— Не знам какво си въобразяваш, че постигна с цялата тази измама, Слейд. С теб ще се разведа — с удоволствие.
— Ще се разведеш ли с мен, хубавице?
— Незабавно — увери го тя.
Шарис се извърна. Въпросът бе уреден. Пътят към дома й — както и пътят на идване — изминаха в мълчание. Когато пристигнаха обаче, той я изненада:
— Иди и събери част от нещата си, Шарис. Ще живееш при мен.
— Не говори глупости, Слейд.
Тя се накани да слезе.
— Не се ожених за теб просто така. Преди нямах законни права над теб, но сега имам и възнамерявам така да продължи. Прави каквото ти казах.
Тя бе ужасена.
— Но аз няма да остана твоя жена. Няма!
Изтича до къщата и затръшна вратата зад гърба си, ала в следващия момент той я отвори със замах.
— Нали не си си въобразявала, че така лесно ще се измъкнеш?
Тя се обърна към него вбесена.
— Напусни!
— Какво, по дяволите, става? — чу се гласът на Маркус, който се появи в антрето и се втренчи във високия непознат.
Шарис се обърна към баща си, и каза със същия гневен тон:
— Въобразява си, че след като се омъжих за него, може да ми нарежда какво да правя. Но той ме измами, татко. Той не е Лукас. Той е Слейд! Ти му кажи, че номерът му няма да мине, защото аз не желая повече да го виждам!
И тя хукна нагоре по стълбите, оставяйки двамата мъже в широкото антре. Маркус бе потресен. Този ли внушаващ страхопочитание млад мъж, с нетрепващи очи, които говореха за непоклатима решителност, бе неговият зет?
— Надявах се да се срещнем при по-различни обстоятелства, господин Хамонд, но сега съм длъжен да ви предупредя, да не се намесвате. — Маркус понечи да отговори, но зет му продължи: — Тя може да е ваша дъщеря, но съпругът има неоспорвани права. Знаете го. Няма да тръгна оттук без нея.
— Значи наистина сте й съпруг?
— Нали чухте, и тя го признава?
— Но тя е омъжена за брат ви. Вие не сте Лукас Холт.
— Господин Хамонд, историята е дълга. Справедливо е първо Шарис да я чуе. Единственото, което ви е нужно да знаете сега, е че я обичам и съм сигурен, че и тя ме обича.
Маркус се усмихна.
— О, не се съмнявам, влюбена е, макар да не си дава сметка. Знам, че е влюбена, откакто се върна от Аризона. Но тя обича Лукас. Вас не ви харесва, повярвайте ми.
Може и да е оставила с подобно впечатление, но уверявам ви, чувствата й ще се променят, преди денят да е свършил. А сега — отивам да взема съпругата си — независимо от това, дали сте съгласен, или не.
По дяволите, тя беше права! — гръмко се обади Маркус. — С вас наистина не е лесно да се справи човек. От мен какво се очаква — да приема честната ви дума, че Шарис няма да е нещастна, защото се е омъжила за вас, така ли?
— Точно така.
Маркус поклати глава. Какво възмутително положение! Но Шарис така и не разтрогна брака си с този човек. Тогава какъв избор имаше той?
— Вървете — въздъхна Маркус. — Стаята й е втората вляво. Но внимавайте да не съжалявам за решението си, Холт. Внимавайте! Да се отнасяте добре с нея, чувате ли?
Черните вежди се стрелнаха нагоре.
— Това заплаха ли е, господин Хамонд?
— Не. Всъщност — да. За Бога — да!
— Признавам, че е справедливо — засмя се широко младият мъж и тръгна нагоре по стълбите.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Шарис, разбира се, бе заключила вратата, но той я насили с рамо.
Стоеше в средата на стаята и сякаш не чуваше заплахите.
— Какво направи с баща ми? — попита тя обвинително. — Как така не успя да те възпре да дойдеш тук, където не си желан?
— Той е достатъчно умен, за да се даде сметка, че ми принадлежиш. Време е и ти да осъзнаеш този факт. — Той бързо се озова до нея. Хвана раменете й. — Ще тръгнеш ли сама, или ще се наложи да те изнеса?
— Няма да посмееш! — Той я метна през рамо. — Остави ме, Слейд! Не искам! — Той не я слушаше. — — Дори да ме принудиш насила да живея с теб, няма да допусна да ме докоснеш. Обичам Лукас! Чуваш ли ме? — Той продължаваше да върви. — Мразя те!
Настани я в каретата и тя бързо се отдръпна в най-далечния ъгъл.
— Ами нещата ми? — попита тя.
— Ще изпратим да ги вземат.
— Надявам се, осъзнаваш колко си отвратителен.
— Мисля, че да — ухили се нахално той. — След няколко минути пристигаме в хотела, затова предлагам да се успокоиш и да решиш как ще влезеш. Нямам нищо против да те внеса.