Тя влезе в хотела, а пръстите му се впиваха в лакътя й. Не направиха никаква сцена, докато минаваха през луксозните помещения към асансьора.
Стаята на Слейд бе на петия етаж. Тя неволно отбеляза богатата подредба. Дръпна се от него и седна. Възнамеряваше да не помръдне от стола. Той застана пред нея — разкрачен, с кръстосани на гърдите ръце.
Гледаше го с неприязън.
— Не си въобразявай, че ще ме изплашиш, Слейд Холт. Няма да успееш.
Той хвърли поглед наоколо.
— Тези стаи би трябвало да са достатъчно удобни, докато стане къщата. До седмица ще е готова.
— Не мислиш ли, че приемаш доста неща като даденост?
Той се усмихна.
— Все още ли имаш въпроси относно нашата женитба? Твоят приятел Роберт ме разбра, когато му казах, че не е нужен повече. А теб още трябва да те убеждавам, така ли?
— Значи затова Роберт… О, какво въобще правиш в Ню Йорк, Слейд? Наистина! Не си за живота тук. Ти си наемен убиец, плод на нецивилизования запад. Нима възнамеряваш да живееш тук?
Мисля, доказах, че мога да се приспособявам почти навсякъде.
— Но нали не си решил да се заселиш тук?
— Защо не? Винаги съм искал да опозная света и по-пътувах. Трябва да призная, това не оправда очакванията ми, вероятно защото не успявах да те забравя. Някой път ще трябва двамата да посетим Европа.
— Европа ли? Значи си заминал там с Лукас?
— Може и така да се каже. — Той се засмя. — Между другото Лукас срещна един твой познат във Франция — един отвратителен дребен паун, който приема облози за обезчестяването на невинни девици.
— Антоан? — сепнато попита тя.
— Опасявам се, че човекът не допадна на Лукас. Размаза му физиономията, която и без това не беше симпатична.
Очите й блеснаха от смайване и искрено удоволствие.
— Лукас направи това заради мен?
— Аз го направих — отвърна Слейд тихичко.
— Ти? Но нали каза…
— Кога ще осъзнаеш истината, Шарис? Не разбираш ли? Ние сме един човек.
Лицето й пребледня.
— Не е… възможно — колебливо пророни тя.
Той коленичи пред нея и каза нежно:
— Вече не се плашиш от мен. Преди те плашех, но сега не. Не се ли питаш защо?
Тя го погледна. Това беше истина. Той просто вече не бе опасен. Ако не беше така разгневена, щеше да го осъзнае по-рано.
— Значи ти си Лукас — заключи тя.
Той въздъхна и стана. Изражението му бе още по-сурово. Нежността изчезна смайващо бързо. Промяната бе така рязка, че не й остави място за съмнение. Това беше Слейд.
— Шарис, Лукас е мъртъв. — Гласът му бе пропит с тъга. — Фърал Слоун уби Лукас в деня, когато уби и баща ми. Не знаех това до момента, когато застрелях Слоун. Близо десет години мислех, че Лукас е жив и че някога ще го намеря. Бях забравил, че е мъртъв, макар да видях смъртта му точно преди да загубя съзнание. — Слейд извърна лице, за да не се види мъката му. — Лукас не ме остави, когато паднах от коня в дерето, и се опита да ми помогне. Сигурно и аз щях да сторя същото. Слоун успя да ни настигне и застреля Лукас в гръб. От раната му бях целия в кръв и предполагам, че Слоун е решил, че съм мъртъв. Сметнал е, че като се върне с трупа на едното момче и с моя кон, ще докаже че вече няма жив от семейство Холт, който да претендира за златната мина. — Последва дълго мълчание. — Бях на деветнадесет, когато открих гроба на брат си до този на баща ни в Тусон.
Шарис слушаше и чувстваше как сърцето й се свива от мъка.
— Убил си Слоун. Защо не постъпи по същия начин с Нюком? Аз щях да направя така!
Той я погледна с изненада.
— Нали ти казах? Той бе прекалено добре защитен. Щях да бъда човек, преследван от закона до края на живота си, а вече знаех какво означава това. Имаше само един начин Нюком да си получи заслуженото. Отнех му най-скъпото — богатството; припечелените с нечестни средства пари.
— Но защо си чакал толкова дълго, за да го направиш?
— Отне ми много време, Шарис. Имах план и никога нямаше да успея да го осъществя от свое име. Нали видя как хората в Нюком се страхуват от мен. Дори и ти се плашеше.
— Маниерите ти бяха брутални, Слейд.
Той й се усмихна.
— Мила моя, бях светец в сравнение с това, което бях преди осем години. Половината от живота си прекарах в страх и омраза. У мен нямаше дружелюбност. Как можех да накарам Нюком да ми се довери, когато у мен прозираше човекът, готов да убие? Наложи се напълно да се променя, да създам образ на друг човек. Заминах на изток, за да го постигна, да се цивилизовам. Не ми беше лесно. Аз съм затворен по природа, но си наложих да стана по-открит и дружелюбен. Запознанството ми с един френски комарджия ми помогна. Анри Андревие бе всичко, което аз не бях: безгрижен мошеник, с дяволски чар и удивително чувство за хумор; бе от мъжете, в които жените моментално се влюбват.