Шарис се изчерви, когато той й се усмихна с разбиране.
— Вместо да си правиш всичкия този труд да се променяш, защо не нае някого да се справи със Сам Нюком? Разполагал си с пари? Нямаше ли да е по-лесно?
— Но нямаше да ми достави същото удоволствие. Не обичам друг да ми върши работата. Трябваше да се справя сам. Нужни ми бяха пет години, за да се почувствам готов. Но когато се завърнах в Нюком като съвършено друг човек, това не се оказа достатъчно. Хората ме помнеха. А да се опитам да убедя Самуел Нюком, че съм се променил, беше просто безсмислено. Затова се превърнах в собствения си близнак и се преструвах, че съм Лукас, за да подведа Нюком. — Той седна срещу нея. Част от напрежението му се бе стопило. — Никой не подозираше, че не сме двама души. От време на време се представях в града като самия себе си, защото бяхме толкова различни по характер.
— Никой ли не знаеше? Абсолютно никой?
— Само Били.
— Как не се досетих — кимна тя с разбиране. — Когато се появих в ранчото, той нарочно ми разказваше истории как ти — Лукас и той заедно ловите коне. — Той се засмя, а тя продължи: — Чудно, как не се изпусна да те нарече Слейд поне веднъж.
— Именно за да избегна подобна грешка, настоявах да мисли за Лукас и за мен като за различни хора, дори когато бяхме насаме.
— Значи всички онези приказки че ти, или по-скоро Лукас, си живял при своя леля в Сейнт Луис са измишльотини?
— О, леля имаше, но тя бе кучка. Лукас и аз я мразехме толкова, колкото и баща ни. И през ум не ни е минавало да се върнем при нея.
— Можеше да ми разкажеш всичко това по-рано — отбеляза тя, докато се опитваше да възприеме чутото.
— Не, не можех. Твоят разказ бе изпълнен с прекалено много неточности и измами, за да ти имам доверие.
— Но ти ме остави да напусна Нюком с впечатлението, че съм омъжена, като през цялото време съпруг не е съществувал. Защо постъпи така арогантно?
— Нямаше защо да ти го казвам. Ти трябваше да анулираш брака, нали?
— Защо въобще трябваше да те срещна като Слейд? — настоя тя. — Знаеш колко ме ужасяваше той.
— Опасявам се, че го направих от егоизъм. Желаех те много, а ти се правеше на недостъпна. Мислех само за теб. Реших, че като Слейд така ще те стресна, че ще потърсиш закрила от Лукас. Планът ми успя.
— Как няма да успее? — сряза го тя. — Лукас въобще не бе ужасяващ като Слейд. Кой би могъл да е толкова страшен, колкото него.
— Такъв беше замисълът — призна той. — Не си обяснявах и страха ти от Лукас. Нали, от една страна, трябваше да си вдовица, а от друга — това, че откликваше на целувките му, противоречеше на протестите ти? Отбягваше го, а знаех, че го желаеш. — Тя се изчерви и отклони поглед. Налагаше ли се така откровено да говори? — Едва по-късно разбрах, че същата реакция щеше да имаш към всеки мъж, който се опита да отнеме девствеността ти. Трябваше да ми кажеш, че си невинна.
— И затова реши да си размените ролите в планината. И Били, разбира се, се включи в играта. — Тя бързо си спомни всичко. — Нищо чудно, че Слейд ме пусна така лесно, когато пристигнахме. Знаел си, че по-късно, вече като Лукас, непременно ще ме любиш!
— Така е. Не мога да отрека. А ти искаше и двамата ни. Бе избрала него, ала свирепият Слейд, от когото се страхуваше, също едва не те люби и ти знаеш, че е така.
О, колко й се искаше да може да отрече. Но не бе възможно. И той го знаеше. Това я вбесяваше.
— Егоизмът не е най-точното определение за постъпката ти — отбеляза тя с горчивина.
— Не можеш да ме накараш да се чувствам виновен, че съм те любил! Можех да отида в заведението на Роуз и да имам, която си искам, но желаех само теб. По дяволите — та аз те желаех още преди да се появиш, от момента щом зърнах проклетата снимка. Имаш ли представа колко доволен останах, когато се появи ти, а не сестра ти?
Думите му й доставиха наслада. И, ако трябваше да бъде честна, нито за миг не съжаляваше, че му се бе отдала. Но не се бе отдала на него — а на Лукас! Тя се бе любила единствено с Лукас, а той не беше Лукас.
— О, започвам да се обърквам.
Той замълча, докато тя подреди мислите си.
— Защо се появи втория път в ранчото? Достатъчно неловко ми бе от подозренията ми, че имаш същото въздействие върху мен, както и Лукас. За какво ти бе да си го доказваш и да ме караш да се чувствам още по-зле?
— Надявах се да докажа обратното. Не ми се нравеше особено това, че желаеш и двама ни. Мислех, че ще ме забравиш след като Лукас те люби, но не стана така, нали?
Очите и се разшириха, когато усети острия му тон.
— Не е възможно да ревнуваш сам себе си, Слейд.