Това бе повече, отколкото се изискваше от една млада жена да понесе. Беше чакала цяла година този мъж да се появи отново в живота й — цяла година бе мечтала за него и точно когато откри, че я обича толкова силно, колкото и тя, баща й развали всичко. Бе изпратил двама здравеняци да им съобщят, че трябва да се явят в къщата на семейство Хамонд незабавно. Шарис гневно изгледа Слейд.
— Как седиш така спокойно? Не си ли поне малко ядосан?
Слейд се усмихна на бурната й реакция.
— Не пристигнаха в подходящ момент, но очаквах появата им. Знаех, че баща ти ще предприеме нещо. Прекалено лесно прие факта, че те отвеждам. Сигурно се е тревожил за теб.
— Но…
— След като се убеди, че си наред, ще намерим начин да останем сами.
— Обещаваш ли?
Той се засмя, очарован от искреността й.
— Ела тук. — Той я изтегли в скута си. — Не мога да те любя в момента — прошепна той, — но поне мога да те докосвам. Ще се смутиш ли, ако те целунат в открита карета?
— Хайде да видим? — Тя се засмя и обви врата му с ръце, а устните му се впиха в нейните.
Слейд прекъсна целувката, докато все още беше в състояние да го стори, и дълбоко пое дъх. Беше я настанил отново на седалката срещу себе си.
— Идеята не се оказа особено добра, Шарис.
Тя се усмихна, заради неудобството, което му причини. Той вече не бе така спокоен. В очите му играеха пламъчета. Тя въздъхна и мислено се помоли конете да ускорят ход.
Опита се да се разсее, за да спре лудото биене на сърцето си.
— Не знам дали искам да живееш в Ню Йорк, Слейд. Има толкова красиви жени, че…
Той поклати глава.
— Кога ще приемеш факта, че няма друга толкова красива като теб?
Тя засия от удоволствие.
— Тук ли да останем да живеем?
— Засега, макар да съм привързан към запада. Мислех да разработя друго ранчо за коне, но този път сериозно. Какво ще кажеш да прекарваме половината година тук, а половината — на запад? Разбира се, този път няма да се занимаваш с чистенето и готвенето.
— Мисля, че ще ми допадне… ако склониш да ми купиш двуколка.
— Поне една двуколка мога да осигуря. Между другото — какво прави Чарли?
Тя се засмя.
— Вече не ме ревнува, ако това имаш предвид. Има си собствено семейство.
— Той може да не ревнува, но аз ужасно го ревнувах, като го гледах сгушен в скута ти, постоянно да го милваш и галиш. Представа нямаш колко пъти бях готов да съм на негово място.
Щом пристигнаха, двамата здравеняци, които пътуваха отпред, скочиха, за да ги придружат до къщата. Едва влязоха в антрето и Слейд заби юмрук в челюстта на единия, после нанесе удар в корема на втория. Още два бързи удара и мъжагите бяха проснати на мраморния под.
— Какво, по дявол…
Шарис се обърна към баща си, който не откъсваше очи от Слейд. Слейд небрежно оправи дрехите си и каза:
— Само за да се убедите, че съм тук, не защото вие така сте наредили, господин Хамонд.
Шарис нервно се изсмя.
— Ех, да беше направил това, когато дойдоха в хотела.
Отиде при Слейд и го прегърна. Загледа се в него и усети как го желае. Отдръпна се, преди да забрави къде се намира.
— Беше доста грубо от твоя страна да нарушиш медения ни месец, татко, но разбирам загрижеността ти за мен. Ето, виждаш, че съм добре. — На Слейд прошепна: — Чакам те в стаята си. Този път няма да се наложи да разбиваш вратата.
Изтича нагоре по стълбите, като остави двамата мъже насаме. Слейд се изненада, че Маркус не е особено недоволен. Щеше да бъде смаян, ако знаеше колко щастлив всъщност бе той. Най-после се бе сдобил със зет, комуто можеше да прехвърли делата си, и който бе в състояние да се оправя с Шарис. Ако не Слейд, то някой от великолепните синове, с които непременно щеше да се сдобие, щеше да управлява неговата империята. Не се съмняваше, че Слейд ще има синове, много синове. А Маркус бе достатъчно упорит, за да живее дълго и сам да подготви внуците си.
— Още ли имате някакви съмнения, господин Хамонд? — попита Слейд простичко.
Маркус се засмя.
— Нито едно, момчето ми. Нито едно. И тъй като съпругата ти те чака горе, ще отложим разговора за по-късно. Съгласен ли си?
Слейд се успокои, а зеленикавожълтите му очи засияха.
— Смятам, че така е най-добре.
Шарис се изтегна на леглото, а очите й бяха потъмнели от страст. Устните й горяха от ненаситните целувки на Слейд, но паренето й бе приятно и тя жадно очакваше още. Той я гледаше, докато се събличаше, и тя усети как сърцето й трепна. Пред нея не бе чаровният Лукас. Силата на Слейд я изпълваше с вълнение, граничещо със страх.
Започна да сваля роклята си, но Слейд я спря. Излегна се до нея, а гърленият му глас бе настойчив, когато я помоли: