— Позволи на мен, Шари. Толкова често съм копнял за това.
Тя се остави в ръцете му, като се движеше в желаната от него посока и скоро бе гола. Едва се удържаше — копнееше да го докосва, да усеща силата му. Толкова отдавна го чакаше.
— Ти си раждала.
Потресена, тя проследи погледа му върху голите си гърди. Забелязваха се издайническите бразди. Избегна да го погледне и въздъхна. Явно бе настъпил моментът. Изключено бе да не му каже.
— Да — отвърна тя.
— Щеше ли някога да ми го кажеш? — попита той ледено. — Или просто забрави, че аз не знам.
Тя го погледна и каза спокойно:
— Слейд, ти не желаеше съпруга. Как можех да те насилвам за един брак, който не искаше? Ако знаеше за момичетата, щеше да се почувстваш длъжен да останеш женен, а аз също имам своята гордост. — Гласът й се извиси. Усети, че я наляга умора и мъка от тайната през изминалата година. Нужно й бе време да осъзнае, че той я гледа с недоумение.
— Момичета? — повтори той. — Повече от едно?
— Близначки — отвърна тя. — И слава Богу, че бях предупредена, че може да са близначки.
— Близначки? Дъщери? — повтори той като гръмнат, а тя обви врата му с ръце и го притегли към себе си за целувка.
— С огромна радост ще ти разкажа всички подробности за дъщерите ти, но не сега.
— Дадено, хубавице. — Той се усмихна. — Трябваше да ти кажа колко си прелестна.
Той я целуна звучно, преди тя да успее да каже нещо. Тялото й бе обзето от топлина. Всичко щеше да е наред, увери се тя, докато огънят у нея се разпалваше. Не. Щеше да бъде чудесно. Завинаги. Щяха да бъдат заедно, погълнати от взаимната си любов, както страстта я поглъщаше в момента.
Обви врата му с ръце и силно го прегърна. Държеше любовта си в ръце, а той й отвърна с не по-малко страст, за да я отведе към несекващ екстаз.