— Върви и чакай при децата, Никол — каза той. Едва когато се скри от погледа му, той се сети, че тя бе искала коняк, а горе в ханчето имаше коняк — каза на Емил да не се безпокои за колата; ще изпратят шофьора с голямата кола да я изтегли на пътя. Двамата бързо се заизкачваха към ханчето.
Четвърта глава
— Искам да замина — каза той на Франц. — За около месец, може и повече, за колкото мога.
— Защо не, Дик? Така се бяхме уговорили още отначало — самият ти настояваше да стоиш. Ако ти и Никол…
— Не искам да заминавам с Никол. Ще замина сам. Последното, което се случи, беше голям удар за мен — ако мога да спя два часа в денонощието, това е едно от чудесата на Цвингли.
— Ти искаш истинско отпускане?
— Не се казва отпускане, а отпуск. Виж какво, ще можеш ли да пазиш мира тук, ако аз отида в Берлин на конгреса на психиатрите? В продължение на три месеца тя беше добре, а и болногледачката и допада. Боже мой, ти си единственото същество на този свят, което мога да помоля за такова нещо.
Франц изръмжа и се замисли задължен ли е, или не винаги да мисли за интересите на партньора си.
На другата седмица Дик отиде с кола до цюрихското летище и се качи на големия самолет за Мюнхен. Докато машината се издигаше с рев към синьото небе, той се отпусна и разбра колко много е уморен. Обзе го истинско спокойствие и той остави болестите на болните, шума — на моторите, управлението — на пилота. Не възнамеряваше да присъствува на нито едно от заседанията на конгреса — представяше си добре как ще протече, новите публикации на Блойлер и на възрастния Форел, които много по-добре би асимилирал у дома, доклад на американеца, който излекувал случая на dementia ргаесох77 като извадил зъбите на пациента си или като му оперирал сливиците, полуироничното внимание, с което ще се изслуша това твърдение, дължимо единствено на обстоятелството, че САЩ са такава богата и могъща страна. Останалите американски делегати — червенокосият Шварц с хрисимото лице, полагащ безкрайни усилия да хвърли мост между двата свята, както и десетките комерчески настроени психиатри с хитри лица, които ще присъствуват отчасти за да затвърдят реномето си, така че да включат в клиентелата си доходните криминални дела, отчасти за да научат нови, звучащи внушително термини, които да прибавят към речника си, за да могат по-убедително да казват на черното бяло и обратното. Щеше да има и скептично настроени психиатри от латинските страни, както и последователи на Фройд от Виена. Измежду тях блестящо щеше да се изкаже прочутият Юнг, благ, неимоверно енергичен, шествуващ из неизбродимия лес между антропологията и ученическите неврози. В началото американците ще дават тон на конгреса, официалната част ще напомня дори събранията на ротарианските клубове78; след това ще започне да надделява по-аргументираната европейска деловитост, а накрая американците ще извадят най-големия си коз, ще съобщят за колосални помощи и дарения, за грамадни нови заведения и центрове за специализация и европейците смутено ще отстъпят пред внушителността на цифрите. Но той няма да бъде там, за да види.
Заобиколиха Форарлбергските Алпи и Дик с наслада наблюдаваше пасторалната гледка. Виждаха се едновременно най-малко пет-шест селца, всяко едно сгушено около черквата. Лесно беше да се гледа на земята отдалеч, тъй лесно, както да се играе на страшни игри с кукли и войници. Така гледаха на нещата държавниците, военачалниците и всички оттеглили се от живота хора. Във всеки случай това беше източник на утеха.
Един англичанин, седнал от другата страна на пътеката, го заговори, но напоследък той изпитваше известна антипатия към англичаните. Англия беше като богат човек, който след разсипническа оргия се сдобрява с членовете на семейството си, заговаря ги, всеки един поотделно, а на тях им е ясно, че единствената му цел е да си възвърне достойнството и предишния си авторитет.
Дик носеше със себе си списанията, които продаваха на аерогарата: „Сенчъри“, „Моушън Пикчър“, „Илюстрасион“ и „Флигенде Блетер“, но по-интересно му беше да слезе мислено на земята, да се пренесе в селцата и да се ръкува с обитателите им. Да седне в черквите, както бе седял в бащината си черква в Бъфало, сред мириса на колосаните неделни дрехи. Да слуша мъдростта на Близкия изток, да бъде разпнат, да умре, да бъде погребан във веселата черквица и отново да се двоуми дали да пусне пет или десет цента в дискоса за даренията заради момичето, седнало на скамейката зад него.
78
Ротариански клубове — организация с множество клонове в английски говорещите страни. Между членовете й има много бизнесмени и интелектуалци; ползува се със значително обществено и политическо влияние.