— Ти си красива американка — възрази кротко той, спря пред лъскав буик регал, отвори предната врата и помогна на Кати да се настани.
Тя се засрами от облекчението, което я обзе, когато разбра, че ще пътуват с кола. Да се носи по магистралата, друсана от раздрънкан товарен камион, не беше вълнуващо преживяване за нея.
— Камионът ти пак ли се е повредил?
— Помислих си, че сигурно ще предпочетеш да пътуваш с кола вместо с камион, затова взех тази на заем от един приятел.
— Можехме да ползваме и моята — отбеляза Кати.
От погледа, който той й хвърли, й стана ясно, че щом е поканил някоя жена на разходка, в неговите задължения влиза и осигуряването на транспорта.
Кати посегна към радиото и крадешком погледна към спътника си. Със загорелите си мускулести ръце Рамон приличаше на професионален тенисист.
Прекараха страхотен ден. Зоопаркът беше препълнен с посетители. Двамата вървяха по широките асфалтирани алеи. Хранеха мечките с купените от Рамон фъстъци; смяха се, когато един тукан така стремително се спусна към тях, че изплаши Кати до смърт и я накара да закрие лицето си с ръце.
Тя придружи Рамон в терариума, потискайки отвращението си към всички пълзящи твари. Стараеше се да гледа навсякъде другаде, но не и към змиите.
— Виж това — прошепна й той и посочи с глава огромен стъклен аквариум.
— Няма нужда да гледам — преглътна с мъка тя. — Знам, че вътре има някакъв клон, а от него със сигурност виси някое влечуго.
Дланите й се изпотиха. Имаше чувството, че усеща плъзгането на лигаво змийско тяло по кожата си.
— Какво има? — погледна я загрижено Рамон. Лицето й беше бяло като платно. — Не обичаш ли змиите?
— Не много — облиза пресъхналите си устни Кати.
Той поклати глава, хвана красивата си спътничка за ръката и я изведе навън. Кати дълбоко пое въздух и се отпусна върху близката пейка.
— Сигурна съм, че всички тези пейки около терариума са сложени специално за хора като мен; иначе щяхме да изпопадаме като мухи на земята.
Рамон се усмихна и трапчинката на брадичката му стана по-дълбока.
— Змиите са изключително полезни създания: унищожават плъховете, разни вредни насекоми…
— Моля те! — Потръпна от погнуса и вдигна ръка, за да го прекъсне. — Не ми описвай менюто им.
Развеселен, той настоя:
— Все пак фактите са си факти: всички влечуги са полезни и изключително необходими за запазването на равновесието в природата.
— Наистина ли? — вдигна вежди тя. — На мен например не ми е известно змиите да правят нещо, което да не може да се върши и от някои други, значително по-малко отблъскващи животинки.
Деликатният й нос се беше сбърчил от отвращение. Рамон замислено се усмихна и потъна в искрящата синева на очите й.
— Нито пък аз — призна той.
Продължиха разходката си. Кати не беше прекарвала по-спокоен и забавен ден от този. Рамон беше много галантен — подаваше й ръка, когато се спускаха по някой склон или по стълбище, предугаждаше и най-малкото й желание.
Когато стигнаха до клетките на маймуните, фазаните и други интересни, но не толкова редки животни, Кати беше преполовила втората лента.
Тя взе шепа пуканки от пакетчето в ръката на Рамон, облакъти се на дървената ограда и започна да храни плуващите наблизо патици. Тъмносините й панталонки се опънаха силно и очертаха съблазнителните извивки на бедрата й. Спътникът й се наслаждаваше на прелестната гледка.
По едно време тя хвърли поглед през рамо и попита:
— Искаш ли да имаш снимка и с този изглед?
Устните му закачливо трепнаха:
— С кой изглед?
— С този, от езерото — отвърна объркано Кати. Не виждаше причина за веселото му настроение. — Лентата скоро ще свърши. Ще ти подаря и двата филма, за да имаш прекрасен спомен от разходката си в зоопарка на Сент Луис.
Той изненадано я погледна:
— За мен ли са снимките?
— Разбира се — кимна тя и отново напълни шепата си с пуканки.
— Ако знаех, че е така, щях да искам да снимаме нещо повече от мечки и жирафи — усмихна се Рамон.
Кати вдигна вежди.
— Змии, сигурно? Ако е така, ще ти обясня как се работи с фотоапарата, после ще те почакам, докато отскочиш до терариума да снимаш любимците си.
— Не позна — направи кисела гримаса той и й подаде ръка. — Нямах предвид змиите.
На връщане спряха пред малък супермаркет и тя слезе, за да купи кафе. Неочаквано я обзе желанието да покани Рамон на малка следобедна закуска, затова добави към кафето шунка, бутилка червено вино и парче сирене.
Рамон я изпрати до вратата и с колебание прие поканата й да влезе. След по-малко от час стана и обясни: