— Родителите ми пристигат утре. — Погледна към часовника, закачен на стената. — Минава полунощ. На практика вече е събота. Ще се омъжвам в неделя, тоест утре.
Кати кара последните сто метра с изключени светлини. Ако Рамон беше в къщата, щеше да е по-добре да го изненада. Не й се нравеше идеята да бъде посрещната от разгневения мъж на прага на къщата.
През клоните на дърветата се виждаше слаба светлина. Сърцето й подскочи от радост. Тя спря колата и тръгна по тухлената алея. Светеше лампата в спалнята!
Посегна към бравата. Надяваше се да не е заключена. Вратата се отвори. Влезе и внимателно я притвори зад гърба си. Във всекидневната беше тъмно, но през открехнатата врата на спалнята се процеждаше бледа светлина.
Кати смъкна пуловера си и го пусна на пода. Прокара треперещи пръсти по плътно прилепналата към тялото й пурпурна рокля, специално избрана за случая. Надяваше се да съблазни Рамон и да отслаби съпротивата му. Разреса огнената си коса с пръсти и тихо приближи до вратата на спалнята.
На прага се спря, за да се поуспокои. Рамон беше там — беше се отпуснал на леглото, сложил ръце под тила си и се взираше в тавана. Бялата му риза беше разкопчана до кръста и дори не си беше направил труда да си събуе обувките. Изглеждаше самотен и нещастен и Кати почувства, че я обземат угризения. Загледа се в мрачната мургава хубост на това лице, в силното мускулесто тяло и сърцето й заби по-силно. Дори и легнал, Рамон изглеждаше опасен.
Тя пристъпи тихо в стаята и сянката й се очерта върху тавана.
Той бързо обърна глава и погледът му я накара да замръзне от изненада. Очите му минаваха през нея, сякаш беше безплътна.
— Не заминах — прошепна Кати.
Рамон рязко скочи от леглото. Лицето му беше като изсечено от гранит. Той осъзна, че е напрегнат и готов да се нахвърли отгоре й.
— Аз… Аз не искам да си отида — заекна тя. Рамон пристъпи към нея, а Кати направи крачка назад. — Падре Грегорио се съгласи да ни венчае.
— О, така ли? — попита тихо той и отново пристъпи към нея.
Тя пак се отдръпна назад.
— Аз… Ще върна в магазина всичко, за което съм платила с моите пари — продължи с треперещ глас, докато отстъпваше към всекидневната.
— Нима?
Младата жена кимна и заобиколи дивана.
— Аз… Видях албума на Рафаел. Само ако ми беше казал кой всъщност си, щях да разбера защо не искаш да плащам за онези неща. Щях да те послушам — едва промълви.
— Виждам, че си научила нова дума — иронично отбеляза Рамон.
Кати се блъсна в масичката с нощната лампа и бързо я заобиколи.
— Ще напълня цялата къща с растения, къдрички и деца — обеща отчаяно тя. Опря се в един стол. Нямаше повече място за отстъпление. Паниката я стисна за гърлото.
— Трябва да ме изслушаш! Страхувах се да се омъжа за теб, защото усещах, че криеш нещо. Не знаех какво е то, а Дейвид също като теб…
Рамон съвсем се приближи и тя протегна ръка, за да го спре.
— Моля те, чуй ме! — извика. — Обичам те!
Пръстите му се вкопчиха в раменете й и той я придърпа към себе си. Кати отметна глава назад и за пръв път видя изражението на блестящите му очи. Това, което прочете в тях, не беше гняв, а обич. Обич — толкова огромна, че я накара да се смири.
— Значи ме обичаш? — изрече със странен глас. — Предполагам си мислела, че щом ми кажеш, че ме обичаш, ще забравя всичко и ще ти простя?
— Да — призна шепнешком Кати. — Така си помислих. Аз… Само този път.
— Само този път — промърмори Рамон развеселено и треперещите му пръсти се спряха върху лицето й. После погали лъскавата й коса. Когато пръстите му се заровиха в златистите къдри, от устните му се изтръгна полусмях, полустон.
— Значи само този път? — повтори, сякаш това беше най-важното от всички обещания, и устните му жадно се впиха в нейните.
Кати опря длани на гърдите му, после плъзна ръце около шията му и с радост и облекчение отвърна на целувката. Тялото й се изви и се притисна към възбудената му мъжественост и Рамон потръпна от удоволствие.
Устните му се преместиха върху слепоочията й, челото, очите, страните й.
— Кажи го отново — промълви дрезгаво.
— Обичам те — прошепна развълнувано Кати. — И имам нужда от теб… И те желая… И…
Устните му отново покриха нейните и двамата се понесоха към един свят, където съществуваха само ръцете, устните и телата им.
Рамон прекъсна целувките, за да я погледне в прекрасните сини очи, и пламенно рече:
— Ела в леглото с мен, querida.
Кати прокара пръсти по гърдите му и за голямо негово разочарование тихо отвърна:
— Не.
— Хайде — настоя отново той и наведе глава, за да заглуши отказа й с целувка, но тя поклати упорито глава.