— Не — повтори, после се усмихна със съжаление и обясни: — Едуардо не искаше да ме оставя да се изправя сама срещу теб. Пусна ме сама тук само защото вярваше, че ти не си в къщата. Не се върнах и той със сигурност ще дойде всеки момент, за да ме защити от страшния ти гняв.
Рамон недоволно сви вежди и тя отново погали гърдите му. Усмивката й стана още по-широка.
— Има още две причини, поради които искам да изчакаме. Първата е, че трябва да поговорим. Ти изискваше от мен искреност, а после умишлено ме заблуди. Искам да разбера защо си го направил.
Рамон неохотно отпусна ръце и тихо попита:
— А втората причина?
Кати отмести поглед встрани.
— Утре е нашата сватба. Чакали сме толкова време, освен това падре Грегорио…
Той избухна в смях и отново я взе в прегръдките си.
— Когато аз, Едуардо и Мигел бяхме малки, вярвахме, че ако направим някоя пакост, падре Грегорио непременно ще разбере още щом ни погледне в очите. — Взе я на ръце, отнесе я до дивана и я намести в скута си.
— Това пречеше ли ви да вършите пакости?
— Не — призна с усмивка той, — но ни пречеше да им се наслаждаваме.
С няколко думи й обясни защо не беше разкрил самоличността си пред нея, а после й разказа за последните събития около корпорацията. Перспективите за тяхното бъдеще коренно се променяха. Тя изслуша историята за Сидни Грийн с усмивка, но когато Рамон спря да говори, лицето й помръкна.
— Какво има, Кати? — попита я нежно той.
Тя огледа приятната стая, в която седяха, и с въздишка рече:
— Нищо. Просто тази къща ще ми липсва. Можех да бъда много щастлива тук.
Той докосна с пръсти брадичката й и извърна лицето й към своето.
— Ще харесаш другите си къщи много повече от тази.
Озадачено го погледна.
— Не спомена ли, че къщите, островът и всичко останало ще премине във владение на банките?
— Все още е възможно, но е малко вероятно. Банките са като лешояди. Щом усетят нечий фалит, бързат да се нахвърлят отгоре му, за да са сигурни, че ще вземат поне нещо от малкото, което е останало. Но ако фалиралата фирма даде и най-малкия признак за възстановяване, те бързо се отдръпват назад и изчакват да видят какво ще стане. Междувременно пресмятат вероятните печалби. Адвокатът ми в Сент Луис ме уведоми, че Сидни Грийн се оплаквал наляво и надясно как съм го изиграл и съм провалил бизнеса му. Банкерите ще научат за това и ще се запитат дали наистина не са ме подценявали. Известно време ще обикалят около мен, без да предприемат нещо, но после ще вземат решение да ми отпуснат пари, за да завърша двата небостъргача. Така че ти ще имаш своите къщи, прислуга и…
— И ще се отегчавам до смърт, тъй като няма да имам какво да правя — довърши Кати вместо него. — Защото ти мислиш, че мястото на жената е в дома й.
Той я изгледа с присвити очи.
— Само преди минута каза, че би била много щастлива тук. Защо да не бъдеш поне толкова щастлива и в някой по-луксозен дом?
Тя стана от коленете му и приближи до прозореца. Усещаше погледа му, впит в гърба й. Разтвори завесите и се взря в тъмнината. Опитваше се да намери начин да му обясни.
— Казах, че бих могла да бъда много щастлива тук и щях да бъда, защото двамата щяхме да работим, за да изградим нашия съвместен живот. Щях да се чувствам полезна и желана. Все още бих могла да се чувствам такава, но ти няма да ми позволиш. — Усети как той се приближава и застава до нея. — Ще се заемеш с възстановяването на „Галвера Интернешънъл“, а аз имам добър опит в работа с персонала. Зная как се наемат хора на работа, познавам законите и всички процедури… Бих могла да ти помагам, но ти няма да ми позволиш.
Рамон сложи ръце на раменете й, но тя не се обърна и продължи:
— Зная какво е мнението ти по въпроса за работещите жени — сподели го с мен още в деня на нашия пръв пикник. Каза, че щом една жена работи, това е доказателство за целия свят, че съпругът й не е в състояние да задоволи потребностите й. Каза, че това би засегнало гордостта му и…
— Обърни се към мен и ме погледни — промълви той, прекъсвайки я нежно.
Кати се обърна. Очакваше, че ще се опита да я успокои с целувка, но се излъга.
— Кати — започна бавно Рамон, — мъжът винаги е чувствителен по въпросите, засягащи неговата гордост, особено когато знае, че има малко неща, с които може да се гордее. Когато един мъж казва на жената къде й е мястото, това означава, че той очаква тя да се задоволи с по-малко от онова, което заслужава и има право да очаква. Срамувах се, че можех да ти предложа съвсем малко, но вярвах, че в замяна ще те направя много щастлива. Опитвах се да те убедя в правотата на твърдението си, понеже това беше единственото бъдеще, което можех да ти осигуря. Сега ще бъда много горд и доволен, ако работиш заедно с мен в корпорацията.