— Предположих, че у вас е прието на пикник да се яде пържено пиле, но за съжаление не мога да готвя — призна той. — Ако решим да си устроим нов пикник, аз ще купя месото, а ти ще го сготвиш.
Кати за малко да се задави с виното, което тъкмо отпиваше.
— Какво шовинистично предположение! — обвини го шеговито. — Защо реши, че мога да готвя?
Рамон се подпря на лакът и с преувеличена сериозност отвърна:
— Защото си жена, разбира се.
— Ти… сериозно ли говориш?
— Дали съм сериозен, когато казвам, че си жена? Или че би трябвало да умееш да готвиш? Или имаш предвид отношението ми към теб?
Доловила чувствените нотки в гласа му, побърза да уточни:
— Сериозно ли мислиш, че всички жени трябва да умеят да готвят?
Усмивката му стана още по-широка.
— Не съм казал, че всички жени са добри готвачки, но наистина смятам, че жената трябва да притежава това умение. Мъжете пък трябва да работят, за да изкарват пари за прехраната на семейството. Така трябва да бъде.
Кати занемя от изненада. За момент се запита дали той нарочно не се опитва да я вбеси.
— Може и да не повярваш, но не всички жени горят от желание да режат лук и да стържат сирене!
Рамон високо се засмя, после внезапно смени темата:
— Какво работиш?
— Работя в личен отдел на една голяма корпорация. Провеждам интервюта с кандидати за работа и други подобни неща.
— Харесва ли ти?
— Много — призна Кати, бръкна в кошницата и извади огромна червена ябълка. Придърпа крака към гърдите си, обви ръце около тях и впи зъби в сочния плод. — Вкусна е.
— Жалко!
Погледна го изненадано.
— Жалко, че харесвам ябълката ли?
— Жалко е, че толкова много обичаш работата си. Може да се наложи да се разделиш с нея, когато се омъжиш.
— Да си зарежа работата, когато… — Избухна в лудешки смях и поклати глава. — Имаш късмет, че не си американец, Рамон! Не можеш да се чувстваш в безопасност в тази страна, където милиони жени биха сготвили теб заради начина ти на мислене!
— Аз всъщност съм американец — отвърна той, нехаейки за злокобното й предупреждение.
— Нали каза, че си от Пуерто Рико?
— Там съм роден, но по произход съм испанец.
— Току-що ме уведоми, че си американец и пуерториканец!
— Кати! — Рамон за първи път се обърна към нея по име. Тялото й потръпна от удоволствие. — Пуерто Рико е под доминанта на САЩ и всеки, роден там, автоматично става американски поданик. Моите предци са испанци, а не пуерториканци, така че аз съм американец от испански произход, роден в Пуерто Рико. — Погледът му се спря върху бялото й лице, сините очи и червеникавата коса. — Така както ти си американка от ирландски произход.
Изненада я тонът на превъзходство, с който беше изнесена цялата тази лекция.
— Всъщност ти си един испано-пуерториканско-американски шовинист, и то от най-лошите! — извика тя.
— Защо ми повишаваш тон? Защото вярвам, че когато една жена се омъжи, нейното задължение е да се грижи за съпруга си ли?
Тя надменно го изгледа.
— Няма никакво значение в какво вярваш. Не можеш да промениш факта, че много жени желаят да се реализират извън дома, точно както и мъжете. Ние също искаме да градим кариера, с която да можем да се гордеем.
— Една жена може да изпитва гордост и от грижите за съпруга си и децата си.
Трябваше на всяка цена да каже нещо, с което да изтрие самодоволната усмивка от устните му.
— За наш късмет — започна бавно тя, — американците, родени и израснали в САЩ, не се противопоставят на желанието на съпругите им да си имат своя кариера. Те са достатъчно внимателни и проявяват нужното разбиране.
— Наистина са много внимателни и разбрани — иронично я апострофира Рамон. — Позволяват ви да работите, харчат спечелените от вас пари, а освен това очакват да им раждате бебета, да чистите домовете им и не на последно място — да готвите!
Кати онемя, после внезапно се претърколи по гръб и избухна в смях.
— Знаеш ли, че си абсолютно прав?!
Рамон легна до нея, сложи ръце под тила си и се загледа в изпъстреното с пухкави облачета ясносиньо небе.
— Смехът ти е прекрасен, Кати.
Тя пак отхапа от ябълката и безгрижно отбеляза:
— Казваш го само защото смяташ, че си успял да промениш мнението ми по въпроса, но ще те разочаровам, като ти кажа, че не е така. Ако една жена иска да стане добър професионалист, тя трябва да получи възможност за това. Между другото, повечето жени искат да имат по-хубави къщи, коли и дрехи, отколкото техните съпрузи са в състояние да им осигурят.