— Значи американките задоволяват потребностите си от хубави вещи за сметка на гордостта на съпрузите си. Американката ходи на работа и непрекъснато доказва на мъжа си и на всички останали, че онова, което той й осигурява, не е достатъчно добро!
— Очевидно американските мъже не са толкова докачливи на тема гордост, за разлика от испанските.
— Американците просто са зарязали отговорностите си. Те нямат с какво да се гордеят.
— Пълна глупост! — възкликна Кати. — Нима искаш момичето, което обичаш, да живее в квартал като Харлем например, само защото заплатата ти стига само за толкова? След като е повече от ясно, че ако и тя работи, двамата бихте имали доста по-висок стандарт на живот?
— Бих очаквал от нея да е щастлива с онова, което съм в състояние да й дам.
Тя потръпна. Представи си някое сладко испанско момиче, принудено да живее в бедняшка колиба само защото поради самолюбието на Рамон няма да може да работи.
Гласът му я откъсна от размишленията й.
— Освен това никак не би ми харесало, ако тя се срамува от начина, по който изкарвам прехраната ни, както би се срамувала ти например.
Долови укора в думите му, но настоя на своето:
— Нима никога не ти се е приисквало да правиш нещо по-добро от това да управляваш раздрънкан товарен камион?
Отговорът се позабави и Кати допусна, че най-вероятно в момента Рамон мислено я заклеймява като отвратителна амбициозна американка.
— Напротив — рече най-сетне, — освен че карам камион, аз се занимавам и с отглеждането на селскостопанска продукция.
Тя се понадигна на лакти.
— Значи работиш в някое стопанство? В Мисури ли?
— Не, в Пуерто Рико.
Не можеше да каже дали това, което изпита, беше облекчение или разочарование. Значи Рамон нямаше да остане дълго в Сент Луис. Той затвори очи и Кати се загледа в гъстата му леко чуплива коса, в бронзовото му лице. Чертите му излъчваха вродено благородство, овалът на брадичката издаваше решителност, а изсечената челюст и правият нос говореха за надменност и властност. Трапчинката на брадичката и дългите извити мигли обаче смекчаваха първоначалното впечатление. Устните на Рамон бяха твърди, но чувствени и тя не без вълнение се запита какво ли щеше да бъде, ако усетеше топлия им допир до своите. Предишния път той й беше споменал, че е на тридесет и четири години, но сега, когато лицето му се отпускаше в съня, изглеждаше доста по-млад.
Очите й се спуснаха надолу по едрото му мускулесто тяло. Червената фланелка следваше очертанията на яките му гърди и рамене, а късите ръкави разкриваха силните му жилави ръце. Джинсите обгръщаха тесния му ханш, плоския корем и стегнатите му бедра. Даже заспал, от Рамон се излъчваше завладяваща мъжественост, която вече по-малко я смущаваше. Откакто на глас изрече признанието, че й напомня за Дейвид, всички прилики между него и бившия й съпруг изчезнаха.
Рамон продължи да лежи със затворени очи, но устните му закачливо трепнаха:
— Надявам се, че това, което виждаш среща пълното ти одобрение.
Погледът й веднага се насочи към отсрещните дървета.
— Прав си. Днес паркът е прекрасен, дърветата са…
— Вие не гледахте дърветата, сеньорита.
Кати не отговори. Стана й приятно от това обръщение. То подчертаваше различията помежду им. Как беше допуснала и за миг мисълта, че ще е хубаво Рамон да я целуне?! Връзката им не трябваше да се задълбочава. Между тях нямаше нищо общо; те бяха от два различни свята. Делеше ги бездна. На следващия ден например тя трябваше да присъства на барбекюто, което родителите й организираха в елегантния си дом. Рамон никога не би могъл да се впише в компанията на хората, поканени там. Щеше да се чувства неловко, ако го поканеше да я придружи. А в мига, в който близките й откриеха с какво се занимава той, щяха ясно да му дадат да разбере, че не принадлежи към тяхната среда и че не подхожда на дома им и на дъщеря им.
Реши, че не трябва да го вижда повече. Що се отнася до силното влечение, което изпитваше към него, то само по себе си беше достатъчно сериозна причина да прекрати веднага връзката им.
— Защо се отдръпна от мен, Кати?
Черните му проницателни очи потърсиха лицето й.
— Не зная какво имаш предвид — отвърна тя, приглади гънките на одеялото и отново легна, затваряйки очи.
— Искаш ли да ти кажа какво виждам, когато те гледам? — Гласът му прозвуча глухо и ласкаво.
— Не — строго изрече тя, — ако докато ми го казваш, се правиш на неустоим латиноамерикански любовник. От тона ти разбирам, че намерението ти е точно такова.
Опита се да се отпусне, но настъпилото мълчание я притесняваше. Тя рязко се надигна и седна.