— Мисля, че е време да си вървя у дома — заяви, коленичи и започна да прибира остатъците от закуската в кошницата. Рамон мълчаливо се изправи и се зае да сгъва одеялото.
Напрегнатото мълчание продължи през целия обратен път. Кати се опита да завърже някакъв разговор с надеждата да заглади впечатлението от нетактичната си забележка, но той й отвръщаше лаконично и отново потъваше в мълчание. Тя се засрами от снобското си отношение към него, от надменния си тон, но същевременно му се сърдеше, че не й дава възможност да поправи грешката си. Искаше й се денят вече да е приключил, макар че още нямаше три часът. Преди Рамон да успее да й отвори вратата, тя изскочи от колата.
— Аз ще отключа вратата — троснато рече той. — Обикновеното приличие го изисква.
Едва сега си даде сметка, че Рамон кипи от гняв. Инатът му я вбеси.
— Може би ще се изненадаш да разбереш, че ръцете ми са напълно в ред и са в състояние сами да отворят която и да е врата — изрече предизвикателно тя и пъхна ключа в ключалката на апартамента си. — Освен това не виждам никаква причина да се отнасяш любезно с мен, след като се държах толкова противно!
Тя отвори вратата, застана на прага и яростно изрече:
— Благодаря ти за чудесния ден, Рамон.
Нямаше представа защо така внезапно Рамон избухна във весел смях, но изпита облекчение, че вече не й се сърди. Докато се усети, той я последва вътре и затвори вратата. Очите му настойчиво се впиха в нейните.
— Ела тук, Кати — дрезгаво промълви. Думите му прозвучаха едновременно и като молба, и като заповед.
Тя поклати глава и предпазливо отстъпи назад. Тялото й потръпваше от вълнение.
— Разкрепостените американки не спазват ли обичая да благодарят за „чудесното прекарване“ с целувка?
— Не всички — отвърна му с треперещ глас. — Някои от нас просто възпитано казват „благодаря“.
На устните му трепна едва доловима усмивка; очите му се впиха в пухкавите й полуразтворени устни.
— Ела, Кати.
Тя упорстваше.
— Не си ли любопитна да узнаеш как целуват испанците и как любят пуерториканците? — нежно подхвърли той.
Младата жена конвулсивно преглътна и тихо прошепна:
— Не!
— Ела, и ще ти покажа.
Хипнотизирана от кадифения му поглед, тя се приближи като в транс към него. Беше й хубаво и страшно.
Каквото и да беше очаквала, то нямаше нищо общо с действителността. Щом се озова в прегръдките на Рамон, тя сякаш потъна в гъста и сладка мъгла, където значение имаха единствено горещите му устни. Силните му, но невероятно нежни ръце галеха тялото й и изпращаха горещи вълни по него.
— Кати — прошепна дрезгаво, докато обсипваше с целувки слепоочията й, очите й, страните й. — Кати — повтори с болезнен шепот и отново се върна върху пламтящите й от желание устни.
Измина цяла вечност, преди да се отдръпне от нея. Тя отпусна глава на гърдите му и долови бесните удари на сърцето му. Не можеше да продума от смайване. Бяха я целували безброй пъти; бяха я целували мъже, чиято техника беше многократно упражнявана и усъвършенствана, докато целувките им придобиеха характер на произведение на изкуството. Ръцете им й бяха носили удоволствие, но никога не я бяха карали да лети из облаците, обзета от неутолим копнеж.
Рамон отметна кичур коса от челото й и попита:
— Сега искаш ли да ти кажа какво виждам, когато те гледам?
Кати се постара отговорът й да прозвучи небрежно, но гласът й беше дрезгав като неговия:
— Като неустоимия донжуан ли ще ми говориш?
— Да.
— Добре тогава.
Гърленият му смях сякаш изригна от дълбините на сърцето му.
— Виждам една невероятна красавица със златисто червеникави коси и ангелска усмивка; спомням си принцесата залутана сред тълпата в онзи бар за самотници, изглеждаща ужасно недоволна от досадната обстановка, в която сама беше решила да попадне; в ушите ми звучи гласът на една малка магьосница, която отблъсква поредния досадник с безсрамната лъжа, че е съквартирантка на две лесбийки. — Дланта му нежно погали страната й. — Щом те видях, си казах: ето моята чаровна ангелска принцеса.
Думите му я накараха отново да стъпи на земята. Тя рязко се освободи от прегръдката му и безизразно предложи:
— Искаш ли да отидем до басейна? Днес е отворено и всичките ми съседи ще бъдат там.
Докато говореше, пъхна ръце в задните джобове на джинсите си, но веднага ги извади и ги отпусна встрани, улавяйки погледа на Рамон, спрял се върху изпъкналите под блузата й гърди.
Той разочаровано повдигна вежди. Нали допреди миг я беше държал в прегръдките си, защо сега възразяваше, че я гледа?
— Разбира се — кимна накрая той. — Любопитен съм да видя басейна, в който се къпеш, а също и да се запозная с приятелите ти.