Кати отново се почувства неудобно. Този мургав чужденец проявяваше особен интерес към нея. Предишните й подозрения отново се върнаха. Тя познаваше кога един мъж желае да я вкара в леглото си. Рамон беше поредният кандидат. Желаеше да я има, и то час по-скоро.
Плъзгащата се стъклена врата отвеждаше към малък вътрешен двор, скрит от нежелани погледи зад масивна ограда. В средата на дворчето бяха разположени два шезлонга, покрити с разноцветна дамаска. Наоколо беше пълно с растения — повечето от тях вече цъфтяха.
Кати се спря до един от цветарниците, отрупан с червени и бели петунии. Опря ръка на рамката на вратата, отчаяно търсейки най-подходящите думи.
— Апартаментът ти е страхотен! — възкликна Рамон. — Сигурно плащаш много висок наем.
Тя се извърна към него. Отговорът току-що й беше подсказан. Щеше да подчертае огромната разлика между двамата и по този начин да охлади страстите му.
— Благодаря за комплимента — отвърна невинно. — Всъщност наемът е наистина невероятен! Живея тук, защото така родителите ми са сигурни, че приятелите и съседите ми произлизат от подходяща за мен среда.
— Богати ли имаш предвид?
— Е, не точно богати, но доста заможни и приемливи в социален план.
— В такъв случай може би ще е най-добре да не ме представяш на приятелите си — подхвърли той.
Кати погледна това красиво, сдържано лице и отново изпита неудобство. Нервно прокара пръсти през косата си, въздъхна примирено и разкри истинската причина за снобското си изказване:
— Рамон, искам да знаеш, че независимо от случилото се преди малко, аз никога няма да легна с теб. Нито сега, нито когато и да било!
— Защото съм испанец ли? — попита унило той.
Лицето й пламна.
— Не, разбира се, че не. Просто защото… — Иронично се усмихна. — Ще използвам една доста поизтъркана, но много подходяща за случая фраза: аз не съм такова момиче. — Сега, когато най-после нещата между двамата бяха изяснени, се почувства значително по-добре. Обърна отново поглед към малкото дворче и попита: — Е, ще отидем ли да видим какво става край басейна?
— Не мисля, че ще бъде разумно — саркастично отвърна той. — Само ще се изложиш пред твоите „заможни и приемливи в социален план“ приятели.
Кати му хвърли поглед през рамо. Рамон надменно я гледаше.
— Рамон — въздъхна уморено тя, — това, че се държа като надута самодоволна негодница не означава, че и ти трябва да правиш същото. Моля те, ела с мен до басейна.
Очите му закачливо светнаха.
Както Кати предполагаше, около басейна с олимпийски размери цареше пълен хаос. Във водата се разиграха четири отделни игри на ватерпол, съпроводени с остри викове и писъци. По шезлонгите и плажните кърпи лежаха момичета и мъже. Телата им лъщяха от плажно масло. Наоколо се виждаха кутийки бира и портативни радиоприемници. От огромните тонколони, закачени високо над басейна, се носеше музика.
Кати приближи до най-близкия свободен чадър и дръпна към себе си един стол.
— Как ти изглежда един американски басейн по време на почивните дни? — попита тя Рамон, който сядаше на стола до нея.
Той огледа пъстрата тълпа.
— Интересно е.
— Здравей, Кати! — извика Карън, внезапно изплувайки като русалка от басейна. Слънчевите лъчи се пречупваха в капчиците, покриващи тялото й. Както обикновено тя беше следвана от двама хлътнали до ушите по нея младежи. — Познаваш Дон и Брад, нали? — попита.
Кати познаваше добре двамата мъже, затова въпросът на приятелката й я изненада. Дон и Брад бяха наематели в същата сграда. Всъщност Карън изобщо не се интересуваше от това кой кого познава. Желанието й беше час по-скоро да бъде представена на очарователния мъж, седящ под чадъра.
Щом ги запозна, Кати облекчено си отдъхна. Опита се да не мисли за възхищението, с което Рамон беше погледнал приятелката й, както и за зеленикавото пламъче, блеснало в очите на Карън, когато мило подаваше ръка на непознатия мургав красавец.
— Защо не се преоблечете и не дойдете да поплуваме заедно? — покани ги Карън, без да откъсва очи от Рамон. — По залез слънце организираме голямо парти. Вие също можете да останете.
— Рамон няма бански — опита се да отклони поканата Кати, но приятелката й веднага намери разрешение на проблема.
— Брад ще му заеме едни плувки, нали, Брад? — Тя за миг отмести очи от Рамон.
Брад, който ухажваше Карън близо година, изглеждаше по-склонен да осигури на новопоявилия се съперник еднопосочен билет за която и да е достатъчно отдалечена точка от света, но възпитано се съгласи. Нима би могъл да постъпи другояче? Малко мъже биха могли да откажат нещо на Карън — погледите й бяха така многообещаващи!