Тя беше висока колкото Кати. Тъмната й дълга коса и съблазнителните извивки на тялото й излъчваха зряла чувственост. Приличаше на плод, който само чака да бъде откъснат. От кого — това решаваше сама. Зелените й очи с възторг проследяваха отдалечаващия се заедно с Брад Рамон и Кати разбра, че хубавият испанец беше изборът, който приятелката й беше направила.
— Къде го откри? — попита благоговейно зеленооката чаровница. — Прилича на някой гръцки Адонис… Или Адонис е бил рус? Няма значение, той е като чернокос и черноок гръцки бог!
Кати едва се въздържа да не охлади ентусиазма й с разкритието, че Рамон всъщност е най-обикновен чернокос пуерторикански фермер.
— Запознахме се в клуба в петък — лаконично отвърна тя.
— Наистина ли? Не го видях там, а е невъзможно такъв мъж да остане незабелязан! С какво се занимава?
— Той… — Поколеба се, но реши да спести неприятните изживявания на Рамон и уклончиво довърши: — В транспортния бизнес е. По-точно — занимава се с камиони.
— Сериозно?! — Карън изпитателно изгледа приятелката си. — Запазена територия ли е или и някой друг може да си пробва късмета?
Кати се усмихна на този прям въпрос.
— Има ли значение?
— Знаеш, че има! Ние сме приятелки. Ако кажеш, че го искаш, няма да ти го отнема.
Карън наистина мислеше това, което каза. Тя спазваше правилото да не краде мъже от своите приятелки. Но Кати се почувства засегната: другата жена вярваше, че стига да поиска, може да завладее Рамон и ако не го направеше, то щеше да бъде единствено в името на приятелството.
— Възползвай се — равнодушно отвърна Кати, макар сърцето й да се свиваше от мъка. — Целият е твой, стига да го желаеш. Отивам да си сложа банския.
Докато се преобличаше, ядосано си мислеше, че трябваше да предупреди приятелката си да остави Рамон на мира. Гневеше се и от факта, че не беше напълно безразлична към мургавия красавец, както и от ревността, която изпита при възторжения поглед, с който Рамон беше огледал изваяното тяло на Карън.
Застана пред огледалото и критично се втренчи в отражението си. Яркосиният бански костюм в две части разкриваше зашеметяващата й фигура: стегнати, добре оформени гърди, тънка талия и заоблени бедра, дълги и стройни крака. С неприязън си помисли, че вероятно е единствената жена в целия свят, която изглежда хладна и порядъчна дори когато е почти гола!
Мъжете подсвиркваха с възторг след жени като Карън Уилсън, но когато видеха Кати Конъли, мълчаливо се втренчваха в нея. Достойнството и вродената грация, с които се движеше, я правеха да изглежда сдържана и дори леко надменна. Кати нямаше представа как би могла да промени излъчването си, ако някога решеше да го направи.
Непознати мъже рядко събираха смелост да я заговорят, като се изключат посетителите в онзи нощен бар. Тя изглеждаше непристъпна. По правило представителите на силния пол виждаха в гладката й кожа и наситеносините й очи образец на класическа красота, но не и сексуално предизвикателство. Очакваха да се държи резервирано с тях и й се възхищаваха от безопасно разстояние. След време онези, които имаха шанса да я опознаят по-добре, откриваха, че Кати всъщност е сърдечна и открита, надарена с невероятно чувство за хумор. Разбираха и друго: че е безсмислено да настояват за повече от онова, което тя иска да даде. Разговаряха с нея, смееха се на шегите й, канеха я на срещи, но сексуалните им увертюри обикновено не биваха физически, а словесни — несмело изречени намеци, които Кати отминаваше с мълчалива усмивка.
Тя прокара четката през гъстата си коса, тръсна глава и хвърли последен критичен поглед към огледалото.
Когато се върна при басейна, завари Рамон на един шезлонг. Три млади жени бяха постлали кърпите си съвсем наблизо и открито флиртуваха с него. Под чадъра на близката маса седяха Брад, Дон и Карън.
— Може ли да се присъединя към харема ти, Рамон? — пошегува се Кати, заставайки пред него.
Той вдигна очи. По устните му пробяга усмивка. В следващия миг се надигна и й отстъпи шезлонга си. Кати въздъхна. Можеше спокойно да се появи и облечена в дъждобран — ефектът щеше да бъде същия. Рамон нито веднъж не погледна по-долу от брадичката й. Той се настани при компанията на Карън.
Кати започна да размазва плажно масло по краката си.
— Аз съм специалист в тази област, Кати — усмихна й се Дон. — Да ти помогна ли?
Тя изкуствено отвърна на усмивката му и отклони предложението:
— Краката ми не са чак толкова дълги, Дон.
За разлика от Брад Дон не беше изцяло обсебен от Карън. Кати знаеше, че само да му даде знак, младежът лесно щеше да пренасочи интереса си към нея.