Продължи да размазва маслото по тялото си, когато гласът на Карън я сепна:
— Кати ми каза, че си в транспортния бизнес, Рамон.
— О, така ли?
В тона му звучеше такъв сарказъм, че Кати прекъсна заниманието си и вдигна поглед към него. Той седеше небрежно облегнат на стола си, стиснал цигара между блестящите си равни зъби. Очите му я измерваха отвисоко. Тя се изчерви и обърна глава настрани.
Малко по-късно Карън започна да убеждава Рамон да я придружи в басейна, но въпреки настояванията й той учтиво, но категорично отказа.
— Можеш ли да плуваш? — попита го Кати, щом останалите трима се отдалечиха достатъчно.
— Пуерто Рико е остров, Кати — сухо отвърна той. — От едната му страна е Атлантическият океан, а от другата — Карибско море. Има достатъчно вода, в която човек може да се научи да плува.
Кати сви вежди. От момента, в който Рамон я беше целунал, изпитваше силна неувереност. Преди целувката им беше напълно сигурна по отношение на връзката им; можеше да контролира взаимоотношенията им. Сега се чувстваше объркана и странно уязвима. Рамон, напротив, изглеждаше самоуверен и изпълнен с решителност.
Тя неопределено вдигна рамене.
— Смятах да ти предложа да ти дам няколко урока, ако не знаеш да плуваш. Не е нужно по този повод да ми изнасяш беседи за географията на Пуерто Рико.
Рамон се престори, че не усеща заядливата нотка в гласа й.
— Щом искаш да плуваме, ще го направим — отвърна и стана.
Дъхът й секна. От силното му тяло се излъчваше първична мъжественост. Мускулите му бяха здрави и изваяни като на атлет. Гърдите му бяха покрити с тъмни къдрави косъмчета, а на шията му висеше сребърен медальон.
Объркана и смутена от реакцията си, Кати зарея поглед встрани. Мина доста време, преди да осъзнае, че той няма намерение да помръдне от мястото си, и събра смелост да срещне погледа му.
— Мисля, че изглеждаш страхотно — промълви той.
Кати се усмихна лъчезарно и докато вървяха към басейна, подхвърли:
— Не предполагах, че си го забелязал.
— Не мисля, че искаше да те гледам.
— Но не беше проблем да гледаш Карън — чу се да казва тя и веднага съжали за думите си. Тръсна глава и бързо добави: — Не исках да кажа това.
— Да, разбира се — развеселено отвърна Рамон. — Сигурен съм, че не си искала.
Кати предпочете да забрави тази неприятна размяна на реплики. Спусна се в дълбоката част на басейна, после грациозно се гмурна във водата. Младият мъж заплува на сантиметри от нея; следваше я с огромна лекота и тя неволно изпита възхищение.
Преплуваха заедно двадесет дължини, преди нозете й отново да докоснат дъното. Остана във водата и се загледа в Рамон, който продължи да плува. Той направи нови десет дължини и накрая тя през смях извика:
— Стига си се перчил!
Рамон изкусно се гмурна и за дълго изчезна от погледа й. Внезапно нечии ръце обгърнаха глезените й. Кати изпищя уплашено и се озова под водата. Когато отново изплува на повърхността, дробовете й жадно поеха въздух, а очите й сълзяха от хлорираната вода.
— Тази твоя постъпка е една невероятна детинщина! — започна с преувеличено възмущение, когато той изникна усмихнат до нея. — Почти толкова голяма, колкото тази! — продължи и разцепи блестящата водна повърхност с длан. В лицето му се изля доста вода.
Кати побърза да се отдалечи, за да избегне отмъщението, което несъмнено щеше да последва. Близо четвърт час двамата играха във водата, докато тя се задъха от умора.
Измъкна се от басейна, изнемощяла се отпусна върху шезлонга и подаде на Рамон една кърпа.
— Играеш много грубо! — смъмри го добродушно и започна да подсушава натежалата си от вода коса.
Рамон също се беше задъхал от напрежение. Преметна кърпата през шията си и сложи ръце на кръста.
— Мога да бъда много нежен, стига да ми позволиш — тихо отвърна.
Гореща вълна премина през цялото й тяло. Беше сигурна, че Рамон има предвид желанието си да я обладае. Кати се обърна по корем върху шезлонга и положи глава върху ръцете си. Кожата й настръхна, когато Рамон изцеди малко плажно масло върху гърба й и приседна до нея. Ръцете му бавно се плъзнаха от раменете към талията й и обратно. Кати се стегна.
— Да разкопчея ли горнището ти? — безстрастно запита той.
— Дори не си и помисляй — строго го предупреди тя. Дишането й стана накъсано. Тялото й трепереше под ласкавите му пръсти.
— Притеснявам ли те, Кати? — с дрезгав шепот попита Рамон.
— Знаеш, че ме притесняваш — отвърна замаяна тя. До слуха й достигна доволният му смях. Извърна глава настрани. — Правиш го нарочно и това още повече ме нервира.