— В такъв случай ще те оставя на спокойствие — заяви той и се надигна от шезлонга.
Рамон се отдалечи и тя се запита къде ли отива. Този мъж силно я вълнуваше. Стисна клепачи срещу яркото следобедно слънце.
От време на време дочуваше плътния му и топъл глас, придружен от звънлив женски смях. Понякога чуваше как други мъже нещо му подвикват. Рамон определено се вписваше в компанията, каза си Кати. Защо пък не? Единственото условие да си спечелиш популярност сред представителките на нежния пол тук беше да притежаваш привлекателно тяло и красиво лице. Допълнително изискване беше да имаш добра работа. Със своята малка лъжа Кати беше осигурила на Рамон последното.
Какво ставаше с нея? Нямаше никакви причини да се оплаква. С изключение на недоволството, което я обземаше напоследък, причинено от мисълта, че около нея се навъртат само неискрени, повърхностни хора, тя всъщност се забавляваше в компанията на мъжете, които познаваше. Обичаше да носи красиви дрехи, да живее в луксозно обзаведен апартамент, да бъде обект на възхищение. Харесваше й да бъде обградена с мъже, макар и да избягваше да се сближава с тях физическите й потребности не бяха толкова силни, че да не може да им устои. Повече ценеше гордостта и самоуважението, които по време на брака си с Дейвид за малко не беше изгубила.
Роб щеше да бъде единственият мъж след бившия й съпруг, когото щеше да допусне в леглото си. За щастие навреме разбра, че е женен. Но подходящият мъж все някога щеше да се появи и тогава нямаше да й се налага да се въздържа. Подходящият мъж, а не който и да е мъж! Кати Конъли никога нямаше да допусне да седи покрай басейна или в някой бар, заобиколена от трима четирима мъже, познаващи най-интимните подробности от тялото й. Останалите жени може и да нямаха нищо против, но за нея това беше отвратително и отблъскващо.
— Хей, Кати, събуди се и се обърни по гръб! — стресна я гласът на Дон.
Тя примигна и се обърна. Неусетно беше заспала.
— Вече е почти шест часът. Двамата с Брад отиваме за бира и пици. Искаш ли да купим нещо по-силно за теб и Рамон?
Дали в начина, по който Дон произнесе името на Рамон, не се четеше насмешка?
Кати сбърчи нос.
— Нещо по-силно от пиците на „Мама Романо“? Пази Боже!
Огледа се наоколо. Рамон приближаваше към нея, придружен от Карън и една непозната жена.
Като потисна ужасния изблик на ревност, тя извика към малката групичка:
— Искаш ли да останем за партито, Рамон?
— Разбира се, че иска, Кати — отвърна приятелката й вместо него.
— Чудесно. — Тя с безразличие сви рамене. Щеше да се наслади на приятната вечер със своите приятели, а Рамон беше свободен да се забавлява с Карън или с която друга жена си поиска.
Към девет и половина пиенето и храната бяха доставени. Лампите около басейна светнаха. Водата засия с всички цветове на дъгата. От микрофоните се лееше дискомузика. Кати беше танцувала повече от час, когато забеляза, че Рамон не се е включил в забавленията. Стоеше сам край басейна, облегнат на перилата, и погледът му се рееше в далечината. Изглеждаше едновременно резервиран и много самотен.
— Рамон?
Тя застана до него и сложи ръка на рамото му. Той бавно се извърна и я погледна. В усмивката му се прокрадна задоволство от допира на хладната й длан до кожата му. Кати се отдръпна предпазливо и попита:
— Защо стоиш тук?
— Трябваше да избягам от целия този шум, за да помисля. Никога ли не си изпитвала нужда да останеш сама със себе си?
— Изпитвала съм — призна тя, — но не и в разгара на някое парти.
— В разгара на партито не би трябвало да сме тук — многозначително отбеляза той.
Сърцето й трепна, но Кати бързо се овладя и запита:
— Искаш ли да танцуваш?
— Когато танцувам, искам в ръцете ми да има жена, а за да получа привилегията да танцувам с теб, ще трябва да се наредя на доста дълга опашка от кандидати.
— Рамон, умееш ли да танцуваш? — настоя тя.
Беше убедена, че не знае.
Рамон хвърли цигарата си, проследи червената дъга, която горящият й край описа, и отчетливо произнесе:
— Да, Кати. Мога да танцувам. Умея да плувам. Зная да връзвам връзките на обувките си. Може би ме смяташ за пълен невежа заради акцента, с който говоря и който много други жени намират за твърде привлекателен.
Кати гордо изправи рамене, вирна брадичка и впи поглед в тъмните му очи:
— Върви по дяволите!
Обърна се рязко с намерението да се отдалечи, но с изненада усети дланта му върху ръката си. Той я спря и я извърна към себе си. Гласът му трепереше от гняв:
— Да не си посмяла повече да ми говориш с този тон! И не ругай! Не ти прилича.
— Ще ти говоря както искам! — извика вбесена. — А щом всички жени те намират за толкова привлекателен, нека заповядат! Ти с радост ще ги посрещнеш.