Рамон не отместваше поглед от сините очи, мятащи светкавици към него. Внезапно на устните му се появи закачлива усмивка.
— Каква малка заядливка си ти! Когато си ядосана…
— Изобщо не съм малка — прекъсна го разгорещено. — Висока съм близо метър и осемдесет. А ако намерението ти е да ми кажеш колко съм красива, когато съм ядосана, предупреждавам те, че ще се пръсна от смях. Мъжете винаги говорят подобни глупости на жените само защото са ги запомнили от някой блудкав филм и…
— Кати — промълви тихо Рамон, а устните му доближиха до нейните. — Ти наистина ставаш невероятно красива, когато се ядосаш, а ако се опиташ да се изсмееш на думите ми, ще те хвърля в басейна.
Чувствените му устни покриха нейните и тялото й изведнъж омекна. Рамон вдигна глава и поведе дамата си към пълния с танцуващи двойки дансинг.
Докато се движеха под бавните звуци на блуса, ниският му глас галеше слуха й. Кати не схващаше смисъла на думите, възбудена от допира на голите му бедра, плъзгащи се по нейните в бавния ритъм на танца. Страстта, която я изпълни, окончателно разтопи съпротивата й. Копнееше устните му отново да се слеят с нейните както преди няколко часа в апартамента й. Желаеше да се отпусне безсилна в ръцете му и да се предаде под зашеметяващите му ласки. Затвори очи и призна истината пред себе си. Въпреки че познаваше Рамон от четиридесет и осем часа, тя искаше да се люби с него. Още тази вечер. Толкова силно го желаеше, че се уплаши. Е, поне причината за това невероятно физическо привличане беше ясна. Не можеше да си обясни обаче странното, почти магическо притегляне в емоционален план. Докато й говореше с дълбокия си галещ глас или я гледаше с проницателните си очи, усещаше как Рамон сякаш посяга към нея и упорито я тегли към себе си.
Трябваше да дойде на себе си. Една връзка с него щеше да бъде пълен провал. Двамата бяха отчайващо неподходящи един за друг. Той беше беден, горд и с деспотичен нрав, тя — богата, също горда и изключително независима. Отношенията им рано или късно щяха да приключат с болка и обиди.
Като интелигентна и разумна жена трябваше да изкорени чувствата си към Рамон, най-простият начина за това беше като престане да го вижда. Реши до края на вечерта упорито да го отбягва и твърдо да откаже поканата за нова среща. Колко просто! Беше лесно да се стигне до това решение, но трудно да го осъществи: устните му галеха слепоочията, челото й. За момент почти забрави, че е интелигентна и разумна. Лицето й инстинктивно се вдигна нагоре, устните й потръпваха от желание.
Но щом песента свърши, Кати се отдръпна от Рамон. На въпросителния му поглед нехайно отвърна:
— Защо не пообиколиш малко наоколо? Забавлявай се. Ще се видим по-късно.
През следващия час и половина Кати флиртува с почти всички познати и дори с няколко непознати мъже. Беше въплъщение на благоразположението и духовитостта, в резултат на което по петите я следваше цяла гвардия мъже, готови да танцуват, плуват, пият или правят любов с нея в зависимост от желанието й. И тя не пропусна да се смее, да танцува и да пие… Рамон беше последвал съвета й и също се забавляваше. Край него се носеха рояк жени и неизменно — Карън.
— Кати, да се махнем от тук и да си потърсим някое по-спокойно местенце! — Дъхът на Дон опари ухото й. Двамата танцуваха под звуците на нашумял диско хит.
— Мразя спокойните местенца — заяви тя, остави го и се намести в скута на Брад, който слисано я изгледа, но нямаше нищо против. — Ти също мразиш тихите места, нали, Брад?
— Правилно — с готовност се съгласи той. — Хайде да отидем в апартамента ми. Там можем да вдигаме колкото си искаме шум, но ще си бъдем само двамата.
Кати не го слушаше. С крайчеца на окото си наблюдаваше танцуващите Рамон и Карън. Тя бе обвила ръце около шията му, тялото й се притискаше в неговото. Говореше му нещо и той развеселен я гледаше; накрая отметна глава назад и избухна в смях. Противно на всякаква логика Кати се засегна от факта, че така лесно я беше забравил. Удвои усилията си да изглежда весела. Стана, дръпна Брад за ръката и закачливо извика:
— Ставай, мързеливецо. Искам да потанцуваш малко с мен.
Той остави бирата си, последва я на дансинга и сложи ръце на раменете й.
— Какво, по дяволите, става с теб? — прошепна. — Никога не съм те виждал да се държиш така.
Кати не отговори. Погледът й нервно търсеше Рамон, но не успяваше да го открие сред тълпата. Карън също липсваше. Сърцето й болезнено се сви.
Измина половин час, но двамата не се появиха. Тя изостави всякакви опити да изглежда весела. Стомахът й се беше свил на топка.