Не само тя беше забелязала отсъствието на двамата. Брад, с когото отново танцуваше и когото напълно пренебрегваше, отдала се на страховете си, просъска презрително в ухото й:
— Надявам се, че не си хлътнала по онзи никаквец, когото Карън замъкна в апартамента си.
— Не го наричай „никаквец“! — изфуча гневно и се откопчи от здравата му прегръдка.
Запробива си път сред тълпата. Сълзи напираха в очите й.
— Къде отиваш? — чу се плътен глас зад гърба й.
Извърна се и за малко да се блъсне в Рамон. Стисна безсилно юмруци и попита:
— Къде беше?
Той вдигна вежди.
— Ревнуваш ли?
— Знаеш ли какво? — попита сподавено. — Не мисля, че изобщо те харесвам.
— Аз също не те харесвам особено тази вечер — отвърна Рамон и очите му се впиха в нейните. — Всеки момент ще се разплачеш. Защо?
— Защото онова тъпо копеле те нарече „никаквец“! — извика отчаяно Кати.
Той избухна в смях и я привлече към себе си.
— О, Кати! — Дъхът му нежно погали косата й. — Той просто е ядосан, че любимата му предпочете да се разхожда с мен.
Тя отметна глава назад и подозрително го изгледа.
— Наистина ли само сте се разхождали?
Смехът му замря.
— Да. Една разходка. Нищо повече.
Ръцете му я обгърнаха по-плътно, телата им се залюляха в такт с музиката.
Кати отпусна глава върху широките му гърди и с наслада се отдаде на удоволствието, предизвикано от ръцете му, галещи голия й гръб. Пръстите му се заровиха в гъстата коприна на косата й, устните му ненаситно търсеха нейните, за да утолят огромната си жажда.
Когато се отдръпна, Рамон дишаше учестено, а пулсът на Кати се беше ускорил. Кръвта бучеше в ушите й.
— Мисля, че почвам да се страхувам — с треперещ глас изрече тя.
— Зная, querida — нежно я успокои той. — За теб нещата се развиват с необичайна бързина.
— Какво означава querida?
— Скъпа.
Кати затвори очи и конвулсивно преглътна. Тялото й се притисна към неговото.
— Още колко време ще останеш, преди да отпътуваш за Пуерто Рико?
Отговорът се забави.
— Мога да остана най-много до неделя: една седмица, броено от днес. Не по-дълго. Ще прекараме всичките тези дни заедно.
Разочарованието й беше толкова голямо, че дори не се опита да го прикрие.
— Не можем. Утре трябва да присъствам на градинското парти, което организират родителите ми по случай Деня на жертвите от войните. Във вторник имам почивен ден, а в сряда съм на работа. — Предусетила възражението му, побърза да добави: — Искаш ли да дойдеш с мен утре? Ще те запозная с родителите си.
Той се поколеба. Изглежда се притесняваше. Кати се замисли и рече:
— Всъщност идеята не е добра. Ти няма да ги харесаш, а и те — тебе.
— Защото са богати, а аз не съм? — Рамон едва забележимо се усмихна. — Кой знае, може пък да ги харесам въпреки богатството им.
Кати се усмихна. Той умееше да омаловажава проблемите. Ръцете му силно я прегърнаха.
Усмивката му беше заразителна и му придаваше момчешко излъчване.
— Да се върнем ли в апартамента ми?
Рамон кимна и Кати отиде да прибере плажните принадлежности. Той я последва, понесъл две чаши с уиски.
Когато се озоваха в малкото закътано дворче, Рамон остави чашите на масата и седна на единия от двата шезлонга. Кати не беше познала — разговорът им нямаше да продължи в нейното легло.
Обзета от смесени чувства, тя се сви в другия шезлонг и се изви така, че да може да вижда Рамон. Запалената му цигара беше единственият й ориентир в непрогледната тъма.
— Разкажи ми за родителите си, Кати.
Тя отпи от уискито си.
— Според стандарта на повечето хора родителите ми са богати. Но те не винаги са били такива. Допреди десет години баща ми притежаваше само една най-обикновена бакалница, но успя да вземе солиден заем от банката и превърна магазинчето в огромен супермаркет. Работата потръгна и впоследствие той успя да изгради верига от двадесет и един супермаркета. Може би си минавал покрай някой от тях — над входа виси голям надпис „Конъли“.
— Сигурно съм ги виждал.
— Е, това сме ние. Преди четири години татко стана член на клуба „Форест Оукс“. Вярно, не е толкова престижен колкото клубовете „Олд Уарънс“ или „Сент Луис“, но членовете се преструват, че е. Баща ми построи най-голямата къща от всички клубни членове — точно до игрището за голф, притежание на клуба.
— Попитах те за родителите ти, а ти ми говориш за парите им, Що за хора са те?
Постара се да бъде обективна:
— И двамата ме обичат много. Майка ми играе голф, а баща ми работи здравата. Мисля, че за тях най-важното нещо след децата им са прелестната къща, домашната помощница, двата мерцедеса и членството в клуба. Баща ми е красив, въпреки че вече е на петдесет и осем години, а мама винаги изглежда страхотно.