— Имаш ли братя и сестри?
— Един брат и една сестра. Аз съм най-малката. Сестра ми Морийн е тридесетгодишна. Омъжена е. Баща ми направи съпруга й вицепрезидент на корпорация „Конъли“ и сега зет му няма търпение да го види пенсиониран, за да заеме мястото му. Брат ми Марк е на двадесет и пет години. Невероятен е. Не е амбициозен и алчен като Морийн, която прекарва времето си, измъчвана от въпроса, дали той няма да получи по-голям дял акции от семейния бизнес, отколкото тя и съпругът й. Сега, след като вече узна най-лошото, ще искаш ли да дойдеш утре с мен в дома на родителите ми? Много от съседите и приятелите им също ще бъдат там, а те са досущ като майка ми и баща ми.
Рамон загаси цигарата си и уморено отпусна глава назад.
— Ти искаш ли да дойда? — попита.
— Да — изрече Кати, — макар че е твърде егоистично от моя страна: сестра ми ще те подминава с мълчаливо презрение в мига, в който разбере как изкарваш хляба си, а брат ми ще направи всичко възможно да ти докаже, че той не е сноб като Морийн, така че със сигурност ще се почувстваш още по-неудобно.
Той попита с плътния си кадифен глас, който тя вече беше почнала да обожава:
— Ти какво ще правиш там, Кати?
— Ами… Наистина не знам.
— Тогава, предполагам, ще се наложи да те придружа, за да ти осигуря занимание.
Остави питието си на масата и стана.
Отгатнала намерението му да си върви, настоя той да остане за кафето. Не можеше да си представи, че ще остане сама, без него. Пиха кафе във всекидневната. Кати сложи чашките върху ниската масичка и приседна на дивана до Рамон.
— За какво мислиш? — попита тя, загледана в неясните очертания на профила му в мрака.
— За теб. — Гласът му стана дрезгав. — Питам се дали онова, което е толкова важно за твоите родители, е също толкова важно и за теб?
— Някои от нещата сигурно, предполагам — призна тя.
— И колко са важни?
— В сравнение с какво?
— В сравнение с това! — отвърна и ожесточено впи устни в нейните.
Езикът му разтвори устните й и проникна в устата й. Рамон внимателно я положи на дивана и я покри с тялото си.
Кати измърмори нещо в знак на протест и целувката му стана лека, бавна и непоносимо възбуждаща. Тялото й се заизвива под неговото, пламнало от желание. Езикът му погали нейния, отдръпна се, после проникна още по-дълбоко и тя се опита да го поеме и задържи, а устните й диво се впиваха в неговите.
Рамон понечи да вдигне глава, но Кати не му позволи. Обви ръце около шията му и продължи да го целува. Дъхът й възторжено замря, когато нетърпеливите пръсти на Рамон смъкнаха сутиена на банския й и устните му покриха розовите зърна на гърдите й. Засмука ги и тя затрептя от болезнено желание да го приеме в себе си.
Рамон леко се надигна на лакти, пламналият му поглед ненаситно галеше закръглените й гърди, втвърдилите се и изпъкнали под устните му зърна.
— Докосни ме, Кати! — промълви.
Тя бавно прокара върховете на пръстите си по мускулестите му гърди и кожата му настръхна от допира.
— Колко си красив! — възкликна очарована, а дланите й се плъзнаха към широките му рамене, после слязоха надолу, проследявайки мускулите на ръцете му.
— Мъжете не са красиви — възрази той с глас, който не приличаше на неговия.
— Ти си! Така както са красиви планините и моретата. — Пръстите й неволно се плъзнаха към ластика на дълбоко изрязаните плувки.
— Недей! — дрезгаво извика той.
Тя спря и вдигна очи към лицето му, изгарящо от страст.
— Ти си не само красив, но и силен — продължи шепнешком. — И много нежен. Сигурна съм, че си най-нежният мъж, когото познавам, а дори не зная защо мисля така.
Опитите му да се овладее напълно пропаднаха.
— Господи! — застена Рамон и устните му пламенно се впиха в нейните.
Ръцете му потънаха в гъстата й коса, пулсиращото му тяло се притисна към нейното. От устата му се откъсна изпълнен с копнеж стон.
— Пожелай ме! — някак грубо й нареди. — Поискай ме по-силно от всичко, което може да се купи с пари! Пожелай ме така силно, както те желая аз!
Неочаквано се отдръпна, седна на дивана, облегна глава назад и притвори очи. Дишаше учестено. Кати оправи банския си, прокара пръсти през разрошената си коса и също се изправи. Сви се в най-отдалечения край на дивана, изпълнена с разочарование и обида.
— Кати. — Гласът му прозвуча мрачно и рязко.
Тя вдигна очи към него. Главата му все така лежеше отметната върху облегалката на дивана, а очите му продължаваха да бъдат затворени.