— Не исках да ти го казвам, докато те държах в прегръдките си и двамата изгаряхме от копнеж един към друг. Дори изобщо не мислех да ти го казвам, макар че още от първата вечер, в която те видях, разбрах, че не мога да си тръгна от този град, без да го изрека…
Сърцето й замря. Сега щеше да й каже, че е женен, и тя… тя просто щеше да изпадне в истерия.
— Искам да дойдеш с мен. В Пуерто Рико.
— Какво? — прошепна объркано.
— Искам да се омъжиш за мен.
Отвори уста, но изминаха няколко секунди, преди да успее да продума.
— Аз… Аз… Не мога — заекна. — Не бих могла. Имам работа; приятелите и семейството ми са тук. Аз принадлежа към това място, Рамон.
— Не! — прониза я с гневен поглед той. — Мястото ти не е тук. Наблюдавах те внимателно онази вечер в бара. Както и днес, по време на увеселението край басейна. Ти дори не харесваш тези хора! Толкова си различна от тях! — Очите й се разшириха от уплаха и Рамон протегна ръка към нея, за да я успокои. — Ела. Искам те в прегръдките си.
Беше твърде замаяна, за да се противи. Плъзна се по дивана и отпусна глава на рамото му. Той нежно я прегърна и добави:
— У теб има финес, който те разграничава рязко от онези, които ти наричаш свои приятели.
Кати бавно поклати глава:
— Ти дори не ме познаваш. Наистина. Не може да говориш сериозно за брак.
Пръстите му докоснаха брадичката й, извърнаха лицето й нагоре, а тъмните му усмихнати очи потънаха в нейните.
— Надникнах душата ти в мига, в който неволно събори розата на земята. Щеше да се разплачеш от срам. Освен това съм на тридесет и четири години — достатъчно зрял, за да зная какво точно искам. — Устните му погалиха нейните и Рамон прошепна: — Омъжи се за мен, Кати.
— А не може ли… Не може ли ти да останеш тук, в Сент Луис? Така ще имаме достатъчно време да се опознаем по-добре. Тогава, след…
— Не — рязко отвърна той. — Не мога да остана. — Рамон се изправи. — Не ми отговаряй сега. Имаш още време да обмислиш окончателното си решение. — Погледът му се спря върху малкия будилник до нощната лампа. — Късно е. Трябва да се преоблека и да си тръгна. Тази вечер имам важна работа. По кое време да мина да те взема утре?
Кати разсеяно назова някакъв час и добави:
— Доколкото си спомням, майка ми говореше, че става въпрос за барбекю, така че можем да отидем и по джинси.
Щом Рамон си замина, тя набързо разтреби, изгаси нощната лампа и започна да се съблича.
Легна и се втренчи в тавана. Трудно й беше да проумее онова, което преди малко се беше случило. Рамон искаше да се ожени за нея и да я отведе в Пуерто Рико! Невъзможно, абсурдно, нелепо! И то толкова скоро след запознанството им! Скоро ли? Ами ако й дадеше повече време, щеше ли сериозно да погледне на предложението му?
Зарови лице във възглавницата и отново почувства жадната ласка на силните му ръце, настойчивите му целувки… Никой мъж не я беше целувал така, не я беше карал да се чувства необикновено жизнена и енергична. И едва ли друг след Рамон щеше да й въздейства така. Той не демонстрираше невероятни сексуални техники, а действаше инстинктивно. За него беше естествено да се люби настойчиво, ненаситно, чувствено.
Беше роден да властва над останалите. Струваше й се странно и забавно, че на нея всъщност й харесваше неговата напористост и склонност да командва.
По-рано през същия ден най-безцеремонно й беше наредил да отиде при него и тя беше изпълнила заповедта му с радостно нетърпение. И същият този властен мъж беше способен на невероятна нежност!
Затвори очи, опитвайки се да събере мислите си. Ако Рамон й дадеше малко време, възможно ли беше да се съгласи на брак с него? Не, в никакъв случай, отвръщаше разумът й, но сърцето й несмело възразяваше: „Защо пък не?!“
Защо изобщо си губеше времето да разсъждава върху подобна нелепост? Може би към това я подтикваше странното чувство, обземащо я по време на някой техен разговор: необяснимото чувство, че двамата си подхождат идеално; че душата на Рамон се стреми към нейната и открива там нужното разбиране. Към това се прибавяха и силното магнетично привличане, което бавно, но неудържимо ги тласкаше един към друг!
Логиката и емоциите влязоха в люта битка.
Ако все пак допуснеше невероятната глупост да се омъжи за Рамон, той щеше да й наложи да живее единствено с парите, спечелени от него. Да, но в момента Кати не се чувстваше особено щастлива, макар че живееше като принцеса!
Той беше горд испанец, твърдо отстояващ водещите позиции на неговия пол, но Кати подсъзнателно усещаше, че е изключително чувствителен, способен на огромна нежност…
От устните й се изтръгна измъчен стон. В каква каша се беше забъркала! Стисна по-силно клепачи и когато най-сетне се унесе в неспокоен сън, нито емоциите, нито разумът й бяха взели връх.