ПЕТА ГЛАВА
На следващата сутрин Кати с тревога зачака появата на Рамон. Притеснението й от предстоящото посещение в дома на родителите й заедно с екзотичния испанец беше толкова силно, че дори предложението за женитба й изглеждаше по-безобидно.
Възможностите за провал по време на градинското парти бяха безбройни. За нея не беше важно дали семейството й ще хареса Рамон или не. Близките й не бяха в състояние да й влияят, когато ставаше въпрос за вземането на съдбоносни за бъдещия й живот решения. Обичаше ги, но беше достатъчно голяма, за да решава сама. Ужасяваше я друго: членовете на семейството й можеха да кажат или да направят нещо, с което да го засегнат. Например Морийн! Сестра й беше такава снобка! Напълно беше забравила факта, че семейство Конъли не винаги са били богати. Ако разбереше, че Рамон е обикновен фермер, който отгоре на всичкото кара камион, тя беше в състояние да му се подиграе пред всички гости и непременно щеше да подчертае огромната разлика между него и нея в социално отношение. Родителите й щяха да му окажат нужното внимание независимо от непрестижната му професия… но само до мига, в който не допуснеха, че между Рамон и дъщеря им съществува нещо повече от обикновено приятелство.
Дори само да предположеха, че красивият испанец желае да получи ръката на Кати, и двамата щяха да му демонстрират презрението си, от което той щеше да се почувства като паразит, ловко изкачващ се по социалната стълбица. Пред всички гости Рамон щеше да бъде отхвърлен като вероятен бъдещ зет. Майка й и баща й нямаше да се поколебаят да заявят категорично позицията си.
Рамон пристигна точно в три и половина. Кати го посрещна с усмивка и за няколко секунди наистина успя да скрие страховете си от него. Но когато я взе в прегръдките си и повдигна внимателно брадичката й, очите му прочетоха истината.
— Не отиваме на среща с взвод екзекутори, Кати, а само със семейството ти — с мрачен хумор отбеляза той.
Целувката му й донесе облекчение. Почувства се посмела и решителна. Това чувство продължи да я владее и половин час по-късно, когато колата им спря пред дома на родителите й.
Къщата беше построена върху пет акра идеално поддържана тревна площ. Пред нея се виеше автомобилната алея, а самата сграда изглеждаше внушителна и величествена с белите си колони. Кати под око наблюдаваше Рамон. Любопитно й беше да види реакцията му, но напразно търсеше да прочете възторг в очите му. Той хвърли незаинтересован поглед към къщата, сякаш беше виждал хиляди като нея, и подаде ръка на Кати, за да й помогне да слезе от колата.
Двамата мълчаливо поеха по алеята, водеща към масивната дървена врата, най-после Кати не издържа и дяволито попита:
— Е, как ти се струва?
Тя пъхна ръце в джобовете на джинсите си и продължи напред, но след няколко крачки се спря. Обърна се. Рамон стоеше на мястото си и възхитено оглеждаше фигурата й. Погледът му погали светлата й коса, спря се многозначително върху устните й и съблазнителните й гърди, после проследи извивките на талията и ханша и се спусна по дългите й стройни бедра. Накрая се върна по обратния път и се закова отново върху лицето й.
— Мисля — започна тържествено той, — че усмивката ти може да прогони тъмнината и че смехът ти е най-хубавата музика, която съм чувал. Косата ти се лее като тежка коприна и блести като разтопено злато на слънцето.
Кати хипнотизирана слушаше плътния му чувствен глас. В тялото й се разля приятна топлина.
— Мисля, че имаш най-сините очи на света. Много харесвам искриците, които проблясват в тях, когато си щастлива, както харесвам и сянката, забулваща ги, щом те взема в ръцете си. — На устните му отново се появи многозначителната усмивка. — Харесвам те в тези джинси и с тази опъната върху гърдите тениска, но ако не извадиш ръце от джобовете си, ще бъда принуден да те напъхам обратно в колата, за да попаднат и моите ръце на същото място, където в момента са твоите.
Тя бавно извади ръце от джобовете си. Само с няколко думи Рамон беше в състояние да запали страстта й.
— Исках да знам какво мислиш за къщата? — задъхано повтори въпроса си.
— Прилича на излязла от страниците на „Отнесени от вихъра“.
До слуха им достигаха оживени гласове, примесени с весел смях. Тя натисна звънеца.
— Кати, скъпа! — възкликна майка й и нежно я прегърна. — Влизай. Всички гости са вече тук.
Госпожа Конъли се усмихна на Рамон и грациозно му подаде ръка, когато Кати го представи.
— Много се радваме да ви приемем в нашия дом, господин Галвера — любезно произнесе домакинята.