Той й отвърна не по-малко любезно, че за него също е огромно удоволствие да бъде тук. Кати, затаила тревожно дъх, се поотпусна успокоена.
Майка й се извини и ги остави. Младата жена поведе госта през къщата. Не след дълго двамата се озоваха на красива поляна. По средата се издигаше бар, задоволяващ и най-големите капризи на гостите. Наоколо се бяха оформили малки групички. Всички разговаряха и се смееха.
Всъщност Кати се беше излъгала. Това, което тя бе сметнала за барбекю, се оказа официална вечеря, предхождана от коктейл на открито. Бяха поканени тридесет души. Рамон беше единственият гост, облечен в джинси, но въпреки това изглеждаше страхотно. С гордост забеляза, че не е единствената, която го смята за красавец. Няколко приятелки на майка й с открито възхищение се взираха във високия мургав мъж, придружаващ Кати при обиколката й сред гостите.
Тя го представи на всички приятели и съседи на родителите й. Със скрита радост наблюдаваше как лъчезарната усмивка и естественият чар на Рамон мигновено завладява нежната половина от присъстващите. Това не беше неочаквано за нея. Изуми я друго: приятелят й изключително лесно намираше общ език и с мъжете, повечето от които бяха проспериращи местни бизнесмени. Очевидно той беше имал възможност да усвои правилата на доброто държание в обществото. Този факт я смая. Рамон се чувстваше като в свои води сред това множество, облечено в официални костюми, и с лекота разговаряше на всякакви теми — от спорт до политика. Особено компетентен беше по въпросите на световната политика, отбеляза си наум.
— Определено си много добре информиран по международните проблеми — подхвърли тя, когато двамата останаха за малко насаме.
Рамон неопределено се усмихна:
— Знам какво да чета, Кати.
Тя отмести поглед встрани, но предусещайки следващия й въпрос, Рамон побърза да обясни:
— Това парти не се различава от всяко друго събиране. Когато много мъже се съберат на едно място, те обикновено говорят за бизнес, спорт и политика. Същото е навсякъде по света.
Отговорът му не задоволи любопитството й, но реши да остави разясняването на въпроса за по-късно.
— Мисля, че ревнувам! — със смях призна тя, когато малко по-късно една четиридесет и пет годишна матрона с две вече пораснали дъщери обсеби Рамон изцяло в продължение на цели десет минути.
— Не бъди ревнива — посъветва я шеговито той. Изглежда беше свикнал да бъде в центъра на женския интерес. — Всички ще престанат да ме забелязват веднага щом узнаят, че съм най-обикновен фермер.
Два часа по-късно Кати с огромно неудобство се убеди в правотата на думите му.
Всички гости бяха насядали около отрупаната с деликатеси маса, когато Морийн високо попита:
— С какво се занимавате, господин Галвера?
Разговорите мигновено замряха. В салона се възцари пълна тишина.
— Неговият бизнес е свързан с камиони и… със зеленчукопроизводство — побърза да отвърне Кати.
— Какво точно правите с тези камиони? — настоя Морийн.
— Какво може да прави? — сряза я сестра й и й хвърли изпепеляващ поглед.
— Зеленчукопроизводство ли казахте? — заинтересовано попита господин Конъли, повдигайки вежди. — С продажби на едро или на дребно се занимавате?
— На едро — изстреля на един дъх Кати, за пореден път отнемайки възможността на Рамон да отговори.
Той се приведе към нея, усмихна се очарователно и разярено изсъска в ухото й:
— Престани да отговаряш вместо мен, Кати, иначе баща ти ще си помисли, че не знам какво да кажа.
— Значи, продажби на едро? — втренчи се в Рамон господин Конъли. Интересът му към зеленчукопроизводството беше особено голям. — С кой аспект от този бизнес, по-конкретно? С дистрибуторство?
— Не, с отглеждането на зеленчуци — спокойно отвърна младият мъж и стисна под масата ледената ръка на Кати.
Искаше да й се извини за тона, с който й беше говорил преди малко.
— Предполагам, че става въпрос за някаква корпоративна дейност? — продължи с въпросите си баща й. — В какъв мащаб?
Рамон отряза тънко късче от телешкото и невъзмутимо рече:
— Притежавам малка ферма, която едва покрива разходите ми.
— Да не искате да кажете, че сте обикновен фермер? — възкликна Морийн, а на лицето й се изписа зле прикрито отвращение. — В Мисури ли?
— Не, в Пуерто Рико — намеси се в разговора братът на Кати, Марк. — Миналата седмица говорих с Джек Мастърс и той ми каза, че веднъж открил в товара ананаси, доставен му от Пуерто Рико, паяк с размерите на…
Един от гостите, който очевидно малко се интересуваше от паяци, прекъсна монолога на Марк, обръщайки се към Рамон: