— Можете ли да ми кажете дали Галвера е често срещана испанска фамилия? Четох нещо за един Галвера, но не мога да си спомня как беше малкото му име.
Кати усети напрежението, което изпълва Рамон.
— Тази фамилия, както впрочем и малкото ми име, са много разпространени сред испанците — отвърна той.
Тя му хвърли окуражаваща усмивка и забеляза, че майка й я наблюдава с гняв и недоволство. Стомахът й се сви на топка.
Когато си тръгнаха, родителите й ги изпратиха до вратата. Майка й с присвити очи изгледа бедния пуерторикански фермер, давайки му ясно да разбере, че не одобрява нито него, нито по-нататъшната му връзка с дъщеря й.
Като капак на всичко в последната минута седемгодишният син на Морийн надникна иззад полите на майка си и високо заяви:
— Мамо, този човек говори много смешно!
Пътуваха в мълчание. Рамон изглеждаше потънал в мислите си.
— Съжалявам, че те накарах да дойдеш по джинси — промълви Кати, когато колата зави към паркинга пред дома й. — Мога да се закълна, че преди две седмици майка ми говореше за барбекю.
— Няма значение — отвърна той. — Дрехите не правят човека.
Тя не разбра какво точно иска да й каже: дали смята, че по-хубавите дрехи нямаше да му помогнат много, или че имиджът му си е достатъчно добър, независимо от дрехите, които носи.
— Съжалявам за гадното държание на Морийн — направи нов опит да разсее мълчанието тя.
— Престани да се извиняваш, Кати! Никой не може да се извинява вместо другия. Нелепо е дори да опитваш.
— Зная, но сестра ми е толкова отвратителна, а родителите ми…
— Те много те обичат — довърши вместо нея. — Искат да бъдеш щастлива, с осигурено бъдеще. За нещастие както повечето родителите и твоите смятат, че ако бъдещето ти е финансово осигурено, това ще бъде гаранция за твоето щастие. Обратно, според тях, ако нямаш пари, непременно следва, че ще бъдеш нещастна.
Кати с изненада го слушаше.
Когато влязоха в апартамента, тя обви ръце около врата му и изпитателно се взря в мургавото му лице.
— Какъв всъщност си ти? Кой си? Защитаваш родителите ми, макар да знаеш, че ако реша да дойда с теб в Пуерто Рико, те ще направят всичко възможно, за да ме спрат. Забелязах също, че не беше впечатлен нито от къщата, нито от хората, с които се запозна тази вечер. Говориш английски с акцент, но речникът ти е по-богат от този на повечето мъже, притежаващи университетски дипломи. Кой си ти, Рамон?
Сложи ръце на раменете й и отвърна:
— Аз съм мъжът, който иска да те отведе далеч от всичко, което ти е познато, далеч от хората, които те обичат. Аз съм човекът, който иска да ти покаже една непозната страна, където почти никой не говори твоя език. Аз съм мъжът, който иска да живееш заедно с него в родния му дом — в четири стаи, които са достатъчно чисти, но нищо повече. Аз съм мъжът, който знае, че е твърде егоистично от негова страна да иска всичко това, но все пак ще се опита да го постигне.
— Защо? — промълви Кати.
Той сведе лице към нейното и горещият му дъх я опари.
— Защото вярвам, че мога да те направя много щастлива!
Замаяна от целувката му, тя с усилие следваше логиката му.
— Как мога да бъда щастлива, ако живея в проста колиба в някаква чужда за мен страна, където никого не познавам и с никого няма да мога да разговарям?
— Ще ти обясня по-късно. — На устните му се появи усмивка. — Донесъл съм си банския.
— Искаш да плуваш? — удиви се Кати.
Зъбите на Рамон блеснаха:
— Искам да те видя с възможно най-малко дрехи по тебе, а най-безопасното място за това е басейнът.
Тя отиде в спалнята да се преоблече. Бързо свали дрехите си и извади един яркожълт бански в две части. Облече го и с усмивка се загледа в отражението си в огледалото. Банският беше твърде оскъден и разкриваше всеки сантиметър от тялото й. До този момент не беше имала смелостта да се появи с него, но сега й се струваше, че банският е страхотен. Беше идеалното средство да действа възбуждащо на Рамон и същевременно да го държи на безопасно разстояние. Среса косата си и се отправи величествено към всекидневната. Сблъска се с госта си, който тъкмо излизаше от банята само по черни плувки. Устата й пресъхна при вида на забележителната гледка.
Рамон не беше възхитен от вида й. Огледа я от главата до петите и накрая рязко изрече:
— Сложи друг! — След кратка пауза добави: — Моля те.
— Не! — твърдо се възпротиви Кати. — Няма да сменя банския си. Пък и защо да го правя?
— Защото аз те помолих!
— Ти не ме помоли, а ми заповяда. Това никак не ми харесва.
— Сега те моля — настойчиво повтори той. — Моля те!
Хвърли му разярен поглед и заяви: