— Ще се къпя с този бански!
— Тогава ще отидеш до басейна сама.
Внезапно Кати се почувства вулгарно разсъблечена. Обвини мислено Рамон за унижението, което изпита, и неохотно се отправи към спалнята. След малко се появи, облечена в зелен бански.
— Благодаря — рече той.
В гърдите й се надигаше унищожителен гняв. Рязко тръгна към басейна. Там имаше само няколко души. Повечето от наемателите бяха при семействата си за празниците.
Кати се отпусна грациозно на един шезлонг близо до басейна, без да обръща внимание на Рамон.
— Ще се къпеш ли? — попита я той.
Тя стисна зъби и отрицателно завъртя глава. Младият мъж се настани на един стол срещу нея и запали цигара. Облегна се назад и каза:
— Искам да ме изслушаш.
— Не желая да те слушам. Много от нещата, които казваш, не ми харесват.
— Въпреки това ще ме изслушаш.
Кати рязко извърна глава към него. Дългата й коса се разпиля по раменете й.
— Рамон, за втори път в рамките на няколко минути ми казваш какво трябва да правя и това не ми харесва. Никак. Дори и да имах желание да се омъжа за теб, последните двадесет минути щяха да ме накарат да се откажа. — Тя се изправи. Изпитваше задоволство да демонстрира моралното си превъзходство над него. — В името на тази наша последна вечер… — умишлено наблегна на думата „последна“ — ще поплувам просто защото съм сигурна, че това ще бъде следващото, което ще ми наредиш да направя.
Пристъпи към дълбокия край на басейна и се гмурна в топлата вода. Секунда по-късно Рамон проряза водата зад нея. Тя заплува по-бързо, но за него не беше проблем да я настигне и да я вземе в прегръдките си.
— В басейна има още четирима души. Пусни ме, иначе ще извикам за помощ!
— Кати, ще млъкнеш ли най-сетне и ще ме оставиш ли…
— Това беше третата ти погрешна стъпка за тази вечер — изсъска яростно тя. — Вече си вън от играта.
— По дяволите! — изруга той, зарови пръсти в косата й и отметна главата й назад. Устните му стръвно се впиха в нейните.
Кати извърна лице встрани и изтри устни с опакото на дланта си.
— Това не ми харесва! — изрече вбесено.
— Нито пък на мен — отвърна Рамон. — Моля те, чуй ме!
— Не мисля, че имам друга възможност. — Пръстите на краката й не докосваха дъното.
Рамон не обърна внимание на забележката й.
— Кати — започна той, — банският ти беше страхотен, а при вида ти дъхът ми секна! Ако ми позволиш, ще ти обясня защо не исках да се покажеш в този вид пред останалите. Снощи няколко от съседите ти ме попитаха шеговито дали ще отведа някъде тяхната „весталка-девица“. Така те нарекоха.
— Какво?! — извика смаяно тя.
— Наричат те така, защото всички те желаят, но никой от тях не те е притежавал.
— Сигурно много си се забавлявал — горчиво произнесе Кати. — Без съмнение си помислил, че жена, облечена в подобен вулгарен бански…
— Почувствах се невероятно горд! — тихо я прекъсна той. Дойде й повече, отколкото можеше да понесе. Удари с юмруци по силните му гърди и направи опит да се освободи, но не успя.
— Е, след като узнах за гордостта, която си изпитал, ще ми бъде страшно неприятно да те разочаровам: аз не съм девствена!
Думите й постигнаха желаното. Рамон стисна зъби, но успя да запази самообладание.
— До този момент всички се отнасят към теб с огромно уважение като към по-малка красива сестричка. Ако се беше появила пред тях с този бански, щяха да се втурнат след теб като глутница разгонени кучета.
— Не ме интересува мнението им! А ако посмееш да ми направиш забележка за това, че ругая, ще те фрасна силно по тиквата! — разярена го предупреди тя.
Младият мъж разтвори ръце. Кати заплува към металната стълбичка, излезе от басейна, бързо събра багажа си и тръгна към апартамента.
Щом се озова вътре, посегна да заключи вратата, но се сети, че дрехите на Рамон са в банята. Прибра се в спалнята и заключи вратата.
Половин час по-късно Рамон настойчиво почука и извика:
— Престани да се цупиш и отвори вратата!
— Сигурна съм, че можеш сам да си намериш пътя за вкъщи — подразни го тя. — Искам да спя.
Пресегна се към нощната лампа и я изгаси.
— За Бога, Кати, не ни причинявай това!
— Няма никакво „ние“! И никога не е имало. — Стана й неприятно, че е произнесла подобни думи, затова побърза да добави: — Не зная защо искаш да се ожениш за мен, но мога да ти изброя всички причини, поради които няма да приема предложението ти. За съжаление думите ми няма нищо да променят, така че си върви. По-добре е и за двама ни.
В апартамента се възцари гробна тишина. Мина почти час, но не се чуваше нито звук. Тя стана, внимателно отключи вратата и обиколи тъмните стаи. Рамон си беше отишъл.