Кати се прибра в спалнята и се сгуши под хладните чаршафи, намести възглавницата под главата си и светна нощната лампа.
Едва се беше спасила! Всъщност истината беше, че никога не се беше замисляла сериозно върху предложението на Рамон. В прегръдките му я обземаше неустоимо желание, но това беше всичко. За щастие никоя жена на тази възраст не би се омъжила единствено за да задоволи сексуалните си фантазии, най-малко пък Катърин Елизабет Конъли. Просто беше пожелала Рамон по-силно, отколкото беше пожелавала всеки друг мъж, включително и Роб.
В главата й цареше пълен хаос. Съзнаваше, че е била готова да се поддаде на чувствата си. Работата й не беше чак толкова добре платена, а мъжете, които я заобикаляха, бяха егоцентрични и повърхностни. Рамон беше съвсем различен от тях. Задоволяваше всяка нейна прищявка. В зоопарка я беше оставил да го води там, където на нея й харесваше. Ако му се стореше, че е изморена, настояваше да си почине. Ако погледът й дори за секунда се спреше на някой павилион, бързаше да я попита дали не е гладна или жадна. Ако решеше, че й се плува, той плуваше заедно с нея; ако й се танцуваше, той танцуваше, и то възможно по-дълго, за да я държи повече време в прегръдките си.
Нямаше да я остави да носи сама дори най-леката чанта с дрехи или покупки. Не минаваше през някоя врата, без да я задържи отворена за нея — а повечето мъже правеха точно обратното и дори се извръщаха назад, говорейки с поглед на жената зад себе си: „Нали вие, жените, искате равноправие? Ето ви го! Отваряйте си вратите сами!“
Кати тръсна глава. Какво й ставаше?! Как можеше да си мисли, че би се омъжила за някого само защото той ще мъкне пазарските чанти вместо нея и ще й отваря кавалерски вратите?
Не, в Рамон имаше нещо повече! Той беше толкова уверен в своята мъжественост, че не се страхуваше да проявява нежност; беше горд и самоуверен, но и странно уязвим.
Мислите й поеха в друга посока. Ако този човек беше живял в бедност, как беше овладял до тънкост маниерите на доброто общество? По време на официалната вечеря нито веднъж не се обърка сред многобройните сребърни прибори, нито пък беше впечатлен от богатите приятели на родителите й.
Защо й предлагаше да му стане съпруга, след като беше по-лесно да я вкара в леглото си? Беше му пределно ясно, че Кати не би му отказала каквото и да било.
„Пожелай ме толкова силно, колкото аз тебе!“ — беше настоял той, а когато беше обезумяла от страст, Рамон се беше отдръпнал, беше затворил очи и с безизразен глас й беше предложил да се омъжи за него. Дали не беше постъпил така, защото я беше смятал за девствена? Дори в тези дни на сексуална разкрепостеност испанците продължаваха да ценят високо девствеността у жените. Може би нямаше да я иска за съпруга, ако знаеше, че вече е спала с мъж. Тази мисъл я караше да се чувства още по-засегната.
Рамон Галвера знаеше как да я възбуди, как да я доведе до състояние на трескаво желание, но не беше научил това от книгите. За какъв се смяташе този човек?! Той също не беше девствен!
Кати изключи лампата и се отпусна върху възглавниците. Слава Богу, че не беше се съгласила да го придружи до Пуерто Рико! Той щеше да настоява да бъде безусловният господар на дома. Щеше да очаква от нея да чисти, да готви и да му прислужва. И без съмнение щеше да се постарае тя непрекъснато да бъде бременна!
Никоя нормална свободомислеща американка не би се омъжила за такъв тиранин… който щеше да я защитава от всичко… да се отнася с нея така, сякаш е направена от най-крехко стъкло… който щеше да изнемогва от работа, за да й осигури всичко, което поиска… който можеше да бъде толкова настойчив и страстен… и неописуемо нежен.
ШЕСТА ГЛАВА
Сутринта я събуди звънът на телефона. Тя сънено протегна ръка към слушалката. Преди да успее да продума, чу гласа на майка си:
— За Бога, Кати, кой беше онзи човек?!
— Рамон Галвера — отвърна Кати, като се мъчеше да държи очите си отворени.
— Зная името му, вчера ни го каза. Интересува ни какво прави с теб?
— Какво прави с мен ли? — повтори тя. — Нищо.
— Скъпа, не се прави на глупачка! Този тип очевидно е разбрал, че имаш пари — че ние имаме пари. Предчувствам, че цели нещо.
Кати направи опит да защити Рамон:
— Целта му не са парите. Той си търси съпруга.
Възцари се мълчание. Когато майка й заговори отново, в думите й имаше презрение:
— Значи онзи пуерторикански фермер си въобразява, че може да се ожени за теб?
— Той е испанец — поправи я Кати.
— Какво?
— Казах, че е испанец, а не пуерториканец. Но всъщност е американец.