— Катърин! — Гласът стана нетърпелив и настойчив. — Дори и в най-смелите си фантазии не си допускала вероятността да станеш жена на този човек, нали?
Кати замаяно седна в леглото.
— Не мисля.
— Не мислиш? Катърин, стой там и не допускай този мъж да те доближи, преди да сме пристигнали! Господи, това ще убие баща ти! Ще бъдем при теб веднага след закуска.
— Няма смисъл да идвате — отвърна тя, най-после се беше разсънила. — Чуй ме, мамо! Ти ме събуди с твоето обаждане и още не съм в състояние да мисля нормално, но все пак ще ти кажа: няма за какво да се тревожите. Нямам намерение да се омъжа за Рамон. Дори се съмнявам, че изобщо ще го видя отново.
— Сигурна ли си, Катърин? Не ми казваш това само за да ме успокоиш, нали?
— Не, говоря истината.
— Добре, скъпа. Но ако той се появи, само ни позвъни и за тридесет минути ще сме при теб.
— Мамо…
— Обади ни се, Кати. Ние те обичаме и искаме да те защитим. Не се срамувай да си признаеш, че не можеш да се справиш с този испанец, пуерториканец или какъвто е там!
Младата жена отвори уста да протестира; искаше да увери майка си, че не е нужно някой да я „защитава“ от Рамон, но се отказа. Майка й нямаше да й повярва, а точно сега не й се спореше с нея.
— Добре — въздъхна примирено, — ако реша, че е необходимо, ще ви повикам. Дочуване, мамо.
Какво ставаше с нейните родители, гневно се запита, докато обличаше жълт панталон от велур и подходяща жълта блуза. Откъде накъде смятаха, че е възможно Рамон да я нарани по някакъв начин или да направи нещо, с което да я принуди да потърси помощта им? Среса косата си назад и я прихвана с шнола на тила, сложи си червило с коралов цвят и подчерта дългите си мигли с черна спирала. Реши да излезе и да си купи нещо скъпо и абсолютно ненужно, за да забрави за Рамон и родителите си.
Тъкмо слагаше кафената си чаша в миялната машина, когато на входната врата се позвъни. Майка й и баща й, разбира се! Бяха приключили със закуската си, а сега идваха тук, за да приключат и с Рамон.
Кати примирено се запъти към вратата и отвори. Замръзна от изненада при вида на младия мъж, застанал на прага.
— Аз… Аз… Тъкмо излизах — заекна.
Без да обръща внимание на обяснението й, той влезе в антрето и затвори вратата. Устните му се изкривиха в иронична усмивка:
— Някак си предчувствах, че точно това ще направиш.
Кати впери поглед в красивото му, решително лице и в мощните му рамене. Сблъсквайки се с това олицетворение на мъжествеността и упоритостта, тя предпочете за момента да отстъпи. Нуждаеше се от малко време, докато възвърне самообладанието си.
Обърна му гръб и на път за кухнята подхвърли:
— Ще ти донеса чаша кафе.
Наливаше кафето в чашата, когато силните му ръце обгърнаха талията й и той я привлече към широките си гърди. Дъхът на Рамон леко погали косата й.
— Не искам кафе, Кати — промълви.
— А нещо за закуска?
— Не.
— Какво искаш тогава?
— Обърни се с лице към мен и ще ти кажа.
Тя поклати отрицателно глава и впи пръсти в кухненския плот.
— Кати, вчера не ти казах каква е истинската причина за нежеланието ми да носиш онзи бански костюм. Не смеех да я призная дори пред себе си. И без това нямаше да ти хареса. Сега смятам, че двамата винаги трябва да бъдем искрени помежду си. — Замълча, после въздъхна и продължи: — Истината е, че изпитах ревност — не желаех никой друг да види красивото ти тяло разголено.
Кати преглътна. Страхуваше се да се обърне. Беше разтърсена до дъно от чувствеността, която този мъж излъчваше.
— Приемам обяснението ти и признавам, че си бил прав да предполагаш, че няма да ми хареса. Какво нося, си е моя работа. Всъщност това няма значение. Съжалявам, че се държах толкова глупаво снощи. Трябваше да изляза от стаята и да ти пожелая лека нощ. Но не мога да стана твоя съпруга, Рамон. Нищо няма да се получи.
Очакваше, че той ще се съгласи с възражението й, но явно не го познаваше добре. Рамон нежно, но настойчиво я извърна с лице към себе си. Очите й се спряха на мургавия му врат, на мястото, където се разтваряше яката на синята му риза.
— Погледни ме, querida.
Плътният му дрезгав глас й подейства хипнотизиращо. Кати вдигна очи и срещна неговите.
— Ти можеш да се омъжиш за мен. И този брак ще бъде сполучлив. Аз ще се погрижа за това.
— Между нас съществува огромна бездна в социално отношение! — изкрещя тя. — Как може изобщо да си помислиш, че си в състояние да я запълниш?
Погледът му сякаш проникваше в нея.
— Сигурен съм, защото ще дойда през нощта и ще те любя, докато не започнеш да ме молиш за още. На сутринта ще те оставя с вкуса на моите целувки върху устните ти. Ще ти посветя целия си живот! Ще изпълня дните ти с удоволствия и ако Бог ни изпрати изпитания, ще те държа в прегръдките си, докато сълзите ти пресъхнат, а после ще ти помогна да започнеш да се усмихваш отново.