— Дори повече от чудесно — добави мъжът без да знае, че изчервяването на Кати се дължи на раздразнение, а не на задоволство от комплимента.
Въпреки че се почувства обидена от безцеремонното отношение към нея — мъжът я оглеждаше така, сякаш си беше платил за удоволствието — тя не можеше да го обвинява. В края на краищата тя беше тук, нали така? Както и да го наричаха собствениците и редовните клиенти, това си оставаше бар за запознанства на самотни мъже и жени.
— Къде е питието ви? — попита той и отново се вгледа в лицето й.
— Нямам — отвърна кратко Кати.
— Защо?
— Вече пих.
— Защо не си поръчате още едно и не дойдете с мен в онзи ъгъл? Можем да се сближим. Аз съм адвокат — добави, убеден, че тази информация ще бъде достатъчна, за да я накара да си купи нещо за пиене и охотно да го последва в споменатия ъгъл.
Тя прехапа устни и разочаровано възкликна:
— О!
— Какво?
— Не обичам адвокатите.
Той изглеждаше по-скоро озадачен, отколкото раздразнен.
— Много лошо — отбеляза, сви рамене и се отдалечи. Кати го проследи с поглед. Видя го да се спира до две много привлекателни млади жени, които отвърнаха с усмивки на проявения към тях интерес. Изпита срам, примесен с възмущение към него и към всички в тази зала, а най-вече към себе си за това, че е дошла тук. После си даде сметка за своята грубост — места като това я караха да застава нащрек; сърдечността и спонтанността й изчезваха в момента, в който прекрачеше прага им.
Разбира се, адвокатът беше вече забравил за нея. Защо трябваше да си прави труда да я сваля, след като не беше необходимо? Ако Кати или която и да е друга жена в това заведение изпиташе желание да го опознае, той беше на нейно разположение. Дори можеше да я покани в дома си. Щяха да отидат дотам с нейната кола, за да зачете равноправието й. След като задоволяха страстите си, двамата можеха да си пийнат приятелски по едно питие — при условие, че той не се чувстваше прекалено изморен — и накрая щеше да изпроводи дамата до вратата и да я остави да си отиде у дома сама.
Много умело, много праволинейно. Не се създаваше никаква обвързаност. Днешните жени имаха правото да откажат на подобно предложение; не беше задължително жената непременно да легне с него; дори не трябваше да се притеснява, че отказът й би могъл да го засегне, да нарани чувствата му. Защото той не изпитваше чувства към нея. Възможно беше мъжът да се ядоса малко заради това, че е загубил един два часа от времето си, но пък нищо не му пречеше да се насочи към нов обект. Имаше много други жени, които щяха да го приемат благосклонно.
Сините очи на Кати отново се взряха в тълпата. Роб все още не беше дошъл. Съжали, че не беше определила друго място за срещата им. Тук беше прекалено шумно. Лицата, които я заобикаляха, бяха различни и все пак еднакви със своето неспокойно, нетърпеливо или отегчено изражение. Всички търсеха нещо и още не бяха го намерили.
— Това е Кати, нали? — чу непознат глас зад гърба си. Озадачено се извърна и видя един мъж, който самоуверено й се усмихваше.
— Запознахме се преди две седмици, когато пазарувахте с Карън в супермаркета. — Усмивката му беше момчешка, а очите му — настойчиви.
Кати се усмихна напрегнато:
— Здравей, Кен. Радвам се да те видя отново.
— Виж какво, Кати — започна Кен, сякаш внезапно беше осенен от гениална идея. — Защо не се махнем от това място? Да отидем някъде, където е по-тихо и спокойно.
Имаше предвид в неговия апартамент или в нейния. Без значение, който от двата беше по-наблизо. Добре знаеше какво се крие зад думите му. Изпита досада:
— Какво точно имаш предвид?
Той не отвърна на въпроса й, не беше необходимо. Вместо това попита:
— Къде живееш?
— На няколко преки оттук в един апартамент във Вилидж Грийн.
— Имаш ли съквартиранти?
— Две лесбийки — хладнокръвно излъга тя.
Кен й повярва, но не изглеждаше изненадан:
— Без майтап? Не се ли притесняваш?
Кати невинно разшири очи:
— Напротив, обожавам ги!
За част от секундата по лицето му пробяга отвращение, от което усмивката й стана още по-широка.
Кен почти веднага възвърна самообладанието си и сви рамене:
— Лошо. Ще се видим пак.
Забеляза как очите му разсеяно оглеждат заобикалящите го лица, после изведнъж едно от тях привлече вниманието му и той се отдалечи, проправяйки си път през навалицата. Достатъчно! Тя докосна Карън по лакътя, прекъсвайки разговора й с двама привлекателни мъже: