Изпита болка от това признание. Слезе още две стъпала и едва тогава осъзна, че Рамон не я следва. Обърна се и го видя да я гледа с присвити очи.
— В католическа църква ли беше венчавката?
Напрежението в гласа му и безсмислието на въпроса я изненадаха. Като че ли Рамон се вълнуваше повече от църквата, в която се бе състояла сватбата й, отколкото от факта, че някога е била омъжена! Защо? Отговорът дойде изневиделица, сякаш Бог наистина беше чул моливите й. Той сигурно беше католик. Религията щеше да му попречи да си вземе жена, която е била венчавана в католическа църква и впоследствие се е развела.
Изпита болка при мисълта, че ще му причини мъка, но се налагаше да го излъже. Вярно, беше разведена, но Дейвид беше убит шест месеца по-късно, така че всъщност не съществуваше пречка красивият испанец да се ожени за нея. Само че той не знаеше това, а тя нямаше намерение да му казва.
— Да, венчавката ми беше в католическа църква — отвърна.
Не усети как двамата се озоваха в колата и поеха по магистралата. Мислите й болезнено се връщаха към миналото. Дейвид. Мъжественият и красив Дейвид, който отчаяно търсеше изход да разпръсне клюките около себе си и съпругата на съдружника му в общата адвокатска кантора, както и слуховете за връзките му с редица клиентки на фирмата. За него решението на проблемите му беше годежът с Катърин Конъли. Тя беше изкусително красива, високоинтелигентна и достатъчно наивна. Онези, които бяха дали ухо на клюките, трябваше само да погледнат младата годеница, за да решат, че са сгрешили. Нима беше възможно някой мъж да си губи времето по любовници, след като има жена като Кати?
Дейвид Колдуел обаче не беше някой. За него нямаше невъзможни неща. Той беше способен адвокат, звезда във футболния отбор на колежа, изискан мъж с невероятен чар и излъчване и огромна доза егоизъм, който се подхранваше от броя на завоеванията му сред нежния пол. Във всяка срещната жена откриваше предизвикателство. Всяко сексуално завоевание за него беше поредното доказателство, че е по-добър от останалите мъже. Беше неустоимо очарователен… с изключение на моментите, когато изпаднеше в гняв. Тогава се превръщаше в брутален и способен да прибегне към насилие мъжкар.
По случай шестия месец от сватбата им Кати си взе половин ден отпуск. На път за вкъщи се отби до супермаркета, за да купи деликатеси, после продължи към апартамента, изпълнена с радостни предчувствия. Как само щеше да се изненада Дейвид! Когато се прибра, откри, че съпругът й вече „празнува“ с една привлекателна жена на средна възраст — съпругата на съдружника му в адвокатската фирма. Никога нямаше да забрави мига, в който отвори вратата на спалнята и ги видя. Дори и сега й се повдигна.
Но споменът за кошмара, който последва, беше още по-болезнен.
Дейвид се нахвърли отгоре й и започна да я бие. Цялото й тяло беше насинено и я болеше, но синините скоро изчезнаха. Обаче за белезите, останали в душата й, нямаше лек. Дори и сега, след толкова време, продължаваше да изпитва болка и унижение.
Напусна го. Той започна да я тормози по телефона. Умоляваше я да се върне при него, обещаваше, че ще се промени, кълнеше се, че я обича. Ругаеше я грубо и я заплашваше, че ще й отмъсти жестоко, ако разкаже на някого как е постъпил с нея. Дори надеждата за спокоен живот след развода пропадна. Бракоразводното дело само по себе си протече гладко и безпроблемно. Официалната причина беше несъвместимост на характерите. Държанието на Дейвид след развода не можеше да се нарече почтено. Той се оплакваше наляво и надясно — дори пред нейното собствено семейство! — колко непоносим характер има бившата му съпруга. Всъщност нещата, които говореше по неин адрес, бяха така отвратителни и жестоки, че повечето хора, на които ги разправяше, трябва да бяха извръщали глава от погнуса или пък се бяха питали дали Дейвид е нормален. Но тогава Кати беше прекалено обидена, за да осъзнае това.
Един ден, четири месеца след развода, тя застана пред огледалото и си рече:
— Катърин Елизабет Конъли, нима имаш намерение да позволиш на Дейвид Колдуел да те унищожи? Наистина ли смяташ да му доставиш това удоволствие?
И тя се залови да залепи парчетата от съсипания си живот. Смени работата си, изнесе се от дома на родителите си и се настани в сегашния си апартамент. Скоро усмивката върху устните й се върна, а не след дълго — и звънливият й смях. Почувства, че живее отново. Беше твърдо решена да не се поддава на мрачни настроения и да не изпада в униние. Само понякога силите я напускаха и Кати се чувстваше изцедена и безнадеждно апатична.