— О! — възкликна тя сконфузено. — Но не може да им се отрече, че се обличат страхотно.
— Откъде знаеш? Да не би случайно да си била омъжена и за някой банкер, за когото си пропуснала да споменеш?
Ръката й замръзна във въздуха, протегната към копринения шал.
— Не, разбира се, че не.
Качиха се на едно от многото увеселителни корабчета по брега на реката, слушаха джаз, после посетиха още три места, където свиреха джаз и блус. Вечерта напредваше, а Рамон се държеше все по-хладно. Кати си поръчваше питие след питие и се опитваше да бъде възможно най-забавна.
Решиха да отидат до едно много посещавано заведение близо до летището. Младата жена се чувстваше леко замаяна, силно изнервена и ужасно нещастна.
Заведението беше препълнено — нещо необичайно за вторник вечер — но за техен късмет успяха да намерят свободна маса близо до дансинга. Тук късметът изцяло й изневери. Рамон категорично отказа да танцува с нея и Кати не беше сигурна колко дълго още ще може да понася хладната му резервираност. Очите му я оглеждаха с циничен интерес, от който й идеше да заплаче.
Огледа се наоколо, за да избегне хладния му поглед. Забеляза, че някакъв симпатичен мъж от бара настойчиво я наблюдава. Щом срещна очите й, мъжът вдигна вежди:
— Ще танцуваме ли?
Не чу гласа му, но разчете поканата по движението на устните му и кимна.
Мъжът приближи до масата им, прецени височината и очевидното физическо превъзходство на съперника си и любезно покани Кати на танц.
— Възразяваш ли? — обърна се тя към Рамон, нетърпелива да избяга от него.
— Ни най-малко — отвърна с подчертано безразличие той.
Кати обичаше да танцува. Притежаваше вродена грация и всяко нейно движение привличаше погледите на околните. Оказа се, че партньорът й е много добър танцьор. Над главите им се въртяха разноцветни светлини, музиката кънтеше и тя се понесе в ритъма й.
— Хей, танцувате чудесно! — възкликна партньорът й. Притисна я към себе си и я принуди да следва неговите движения — по-сладострастни, отколкото й се искаше.
— Не мога да се съревновавам с вас — отвърна тя. Танцуващите край тях започнаха да отстъпват, за да им предоставят повече поле за изява, а накрая съвсем се оттеглиха от дансинга и застанаха в кръг около него. Към края на песента Кати и партньорът й получиха бурни аплодисменти.
— Изглежда искат да танцуваме отново — отбеляза партньорът й и я стисна здраво за ръката, отгатнал намерението й да се върне на масата при Рамон. Прозвуча следващото парче и на нея не й оставаше нищо друго, освен да продължи танците с неприятното чувство, че се излага. Докато танцуваше, хвърли бърз поглед към Рамон и веднага отмести очи встрани. Той беше наместил стола си така, че да може добре да наблюдава дансинга. Седеше с небрежно пъхнати в джобовете ръце и я наблюдаваше с хладния интерес, който проявява преситеният мъжкар към всяка платена танцьорка.
Последният акорд беше съпроводен с нови аплодисменти. Партньорът на Кати се опита да я задържи и за следващия танц, но този път тя категорично отказа.
Седна на масата срещу Рамон и посегна към чашата си. Раздразнението й от начина, по който двамата се държаха един към друг, нарастваше.
— Е? — враждебно го изгледа тя, тъй като Рамон продължаваше да мълчи.
Той саркастично повдигна вежди:
— Не беше зле.
Прииска й се да го удари. Прозвуча нова песен — бавна и романтична. Кати хвърли поглед наоколо и забеляза поне двама мъже, които гледаха към тяхната маса, очевидно събирайки смелост да я поканят на танц. Рамон проследи погледа й, също отгатна намеренията им и с неохота се надигна от мястото си. Хвана Кати под лакътя и я поведе към дансинга.
Любовната песен, съчетана с омайващото усещане да бъде отново в прегръдките му, я довърши. Тя се притисна към него и положи глава на гърдите му. Искаше й се ръцете му да обвият тялото й по-здраво, а устните му да погалят слепоочието й така, както бяха направили по време на нощното парти край басейна. Копнеше за толкова много невъзможни неща!
Желанията й продължаваха да занимават съзнанието й и когато се прибраха в апартамента й. Рамон я изпрати до входната врата и Кати на практика го изнуди да приеме поканата й за едно питие. Той мълчаливо пресуши брендито, стана и тръгна към изхода.
— Рамон, моля те, не си отивай! Не и по този начин! — умолително изрече тя.
Той се извърна и безизразно я изгледа.
Кати забърза към него, после нерешително се спря, разтърсвана от болезнен копнеж и тъга.
— Не искам да си отиваш — чу се да казва. Ръцете й обвиха шията му, тялото й се притисна към неговото. Поднесе устни, но не получи отговор. Той не помръдваше.