— Кати! — възкликна тя с нервен смях. — Трябваше да се боря със зъби и нокти, за да го постигна!
— Зная — отвърна Кати, като се стараеше да не изглежда неблагодарна. — Ти винаги си се отнасяла чудесно с мен, а идеята за по-висока заплата наистина ми се нрави.
— Заслужаваш всичко това и ако беше мъж, отдавна да си го постигнала. Точно това казах и на вицепрезидента на компанията.
Кати неспокойно се размърда на стола си.
— Има ли още нещо? Чакат ме за едно интервю.
— Не, казах ти всичко.
Младата жена се изправи и тръгна към вратата. Понечи да излезе, но загриженият глас на Вирджиния я спря:
— Какво става с теб, Кати? Има ли нещо, което би искала да ми кажеш?
Кати се поколеба. Наистина имаше нужда да сподели с някого вълненията си, а Вирджиния Джонсън беше разумна жена — всъщност жената, на която тя искаше да прилича. Прекоси просторното помещение и се спря пред широките прозорци.
— Някога мислила ли си да се откажеш от кариерата си, за да се омъжиш?
Кати рязко се извърна и установи, че шефката й я наблюдава с огромен интерес, напрегнато сбърчила чело.
— Кати, можем ли да бъдем откровени една с друга? Конкретен човек ли имаш предвид или се опитваш да си осигуриш съществуване в сянка за в бъдеще?
— Моят живот със сигурност ще бъде съществуване в сянка с Рамон — засмя се горчиво тя. Чувстваше се потисната и напрегната. Прокара нервно ръка по стегнатата си в кок коса и обясни: — Запознах се с този човек едва преди няколко дни. Иска да се омъжа за него и да напусна Мисури. Той не е от нашия щат.
— Кога точно се запознахте? — поиска да разбере Вирджиния.
— В петък вечерта. — Кати силно се изчерви.
Вирджиния гърлено се засмя:
— Преди малко наистина се разтревожих, но сега мисля, че разбирам. Преди четири дни си се запознала с прекрасен мъж, различен от всички, които някога си срещала. Не можеш да понесеш мисълта, че ще го загубиш. Правилно ли съм схванала? Той е невероятно красив, разбира се. И чаровен. И е успял да те развълнува така, както никой друг досега. Така е, нали?
— Почти — призна с неудобство младата жена.
— Имам чудесно лекарство за подобни случаи: препоръчвам ти да не го изпускаш от очи, освен ако не е абсолютно наложително да свършиш някоя друга работа. Храни се заедно с този невероятен мъж, споделяй постелята му, поживейте заедно. Правете абсолютно всичко заедно.
Тя удивено я гледаше:
— Да не искаш да кажеш, че според теб нещата биха могли да потръгнат? Съветваш ме да се омъжа за него ли?
— Категорично не! Предлагам ти да се излекуваш, не да се разболееш! Това, което ти предписвам, е да поемаш по часовник огромни дози от въпросния господинчо — все едно вземаш антибиотик. Лекарството е много ефикасно, а единственият страничен ефект е лишаването на страдащия от илюзиите му. Повярвай ми, зная това от собствен опит. Живей с него, ако искаш, но се откажи от мисълта, че е възможно да се влюбиш само за четири дни, да се омъжиш и да живееш с него доволно и честито до края на дните си. Което ме навежда на въпроса, защо хората казват, че някой е хлътнал по някого? Защо сравняват любовта с пропадане? Ако това чувство е толкова прекрасно, защо не се сравнява с извисяване, с летеж? Защо не се сравнява с изкачване на планина например? — Вирджиния спря по средата на монолога си и погледна към Кати, която звънко се смееше. — Така, доволна съм, че отново си весела. — Широко се усмихна и посочи вратата. — Хайде, върви да интервюираш кандидата за работа. Трябва да си заслужиш повишението на заплатата.
Двадесет минути по-късно, докато наблюдаваше как младият кандидат излиза от кабинета й с кисела физиономия, тя си помисли, че секретарката й би могла да проведе това интервю по-добре от нея. Беше задала на младежа общи, неясни въпроси, а после беше изслушала отговорите без всякакъв интерес. Най-конфузният момент беше, когато накрая се изправи, подаде ръка на кандидата и със съжаление в гласа му съобщи, че не е сигурна дали ще може да бъде назначен като инженер в компанията.
Мъжът навъсено беше отвърнал:
— Кандидатствам за финансов ревизор, а не за инженер.
— Няма значение — смутено отвърна тя. — Същото се отнася и за назначаването ви във финансов отдел.
Все още под влиянието на тази неприятна случка Кати вдигна слушалката и набра номера на Карън.
— Как върви вестникарският бизнес? — попита приятелката си, когато секретарката я свърза с Карън.
— Прекрасно, Кати. А при вас как е? Какво става в могъщата компания „Текникъл Динамикс“? — подразни я незлобливо тя.